Когато пасе, пателата се движи бавно по покритата с водорасли повърхност, подава малката си главичка с двойка пипала и люшка цялото си тяло от една на друга страна. Така се създава възможност да влезе в действие радулата — езикът на охлюва — лентовиден орган, покрит с микроскопични зъби от рогово вещество, които изстъргват водораслите. Пателата пасе в сравнително голям кръг около своето легло дом. Естествено, жизненоважно е животното да се прибере в него преди отлива, за да не изсъхнат нежните му тъкани. Очевидно е развило определен „домашен“ инстинкт, който все още е забулен в тайна и явно няма нищо общо с доста ограниченото му зрение, обоняние и осезание. Не може да не ни радва фактът, че дори за такива обикновени организми все още има енигми, с чието изясняване би трябвало да се заеме природолюбителят. Половият живот на пателата би смутил всеки, но не и самата нея. Както много други морски организми, тя сравнително лесно може да променя пола си. Има данни, че по-голямата част от младите патели са мъжки, а по-старите — предимно женски. Много от тях се раждат и достигат „юношество“ в мъжки пол и го променят за останалата част от живота си. По същото странно стечение на обстоятелствата пателите, за разлика от множеството охлюви по брега, просто разпръскват бъдещото си поколение в морето като съвсем дребен, плаващ напосоки планктон, преди то да се заеме сериозно с проблемите на живота и да се ориентира към „заселване“ по скалите.
Охлювите патела принадлежат към странното полусухоземно, полуводно царство, включващо и много други организми — морски охлюви, подобни на мокрици, тритони, пясъчни бълхи или пясъчни скакалци, разни морски треви и някои гъби, както и много „скалояди“ и „дървояди“ от рода на червеите торедо. Но най-живописните и редки създания могат да се намерят в бистрите скални басейни при отлив. Освен чудновати начини на размножаване тук се наблюдават остроумни начини на отбрана и удивителни начини за осигуряване на храна. Например обикновената морска звезда. Тя не само отваря мида със „собствени сили“ (ако ви се е случвало да отваряте мида, ще се съгласите, че това се равнява на подвиг), но когато разтвори достатъчно двете черупки, изтласква стомаха си в мидата и там започва да я поглъща и храносмила. Има един вид туниката с хубаво, малко ориенталско име ойкоплеура — дребно, подобно на попова лъжичка създание, което си набавя храна по забележителен начин. Изработва от слуз чудноват капан за планктон с форма на мъничък, кръгъл и прозрачен балон, влиза в него и си маха опашката. Създава се течение на водата през „балона“, който е с два отвора и всеки от тях с предпазна мрежа, през която могат да минат само най-малки организми. Слизести филтри задържат най-малките организми. „Капанът“ има и трети отвор, през който ойкоплеурата може да избяга в случай на опасност за живота й.
Съществуват много начини за осигуряване на храна и не по-малко — за отбрана и спасяване на живота. Например морската анемония „плюе“ вода в очите ви, ако я дразните, а крайбрежният рак може да „самоампутира“ крака си чрез мускулно съкращение, а после на същото място му израства нов. Октоподът, сепията и нежният морски заек13 при опасност могат да изпускат мастилени „облаци“ във водата, за да смутят и заслепят врага си, докато избягат. Морската звезда може да жертва няколко свои крайника по време на „битка“ и да компенсира загубата без излишно губене на време — израстват й нови на същите места. Мидата пектен използва принципа на реактивното движение, за да избегне опасността — „изстрелва“ водна струя, достатъчно силна, за да изхвърли черупката й на десетина сантиметра по морското дъно.
Полът в морето смайва по многообразието на формите си. Стридата започва обикновено живота си като мъжка, после преминава към нежния пол и за да внесе окончателно объркване в представите ни, след това отделя ту сперма, ту яйца. Туникатата, известна със старинното си име долиолум, има много сложна биография. От яйцето й първо се излюпва ларва14, подобна на попова лъжичка, която впоследствие се развива в организъм с формата на бъчвичка. После по тялото на долиолума се появяват и пъпкообразни зародиши, които постепенно се придвижват към опашковидната му издатина и засядат там, за да поживеят „на гърба“ на родителя си. С течение на времето набъбват и се откъсват от майката, за да заживеят самостоятелно.
14
При долиолума се редуват полово и безполово поколение. Авторът неправилно нарича безполовото поколение ларва. — Бел.пр.