— Значи още си нямаш гадже!
— Бриджет, какво ще те правим? — завайка се и Уна. — Момиче с кариера. Не можеш да отлагаш безкрайно. Биологичният часовник прави тик-так-тик-так.
— Да бе! Как изобщо успява някоя жена да стигне твоята възраст, без да се омъжи? — разкрещя се и Брайън Ендърби (женен за Мейвис, която беше президент на Ротарианския клуб в Кетъринг), размахвайки из въздуха чаша шери.
Добре, че татко ме отърва.
— Толкова се радвам да те видя, Бриджет — каза той, като ме хвана под ръка. — Майка ти е мобилизирала цялата местна полиция да издирва обезобразените ти останки. Ела да й се покажеш, че да почна да се кефя. Как е търкалящият се куфар?
— Излишно голям. Как са ножичките за подстригване на косми в ушите?
— Чудно ножести.
Май всичко беше наред. Щях да се чувствам ужасно гузна, ако не се бях появила, но пък Марк Дарси... Бррр! Всяко обаждане на майка ми започваше с: „Нали си спомняш семейство Дарси, миличка? Бяха ни на гости, когато живеехме в Бъкингам, и вие с Марк се пличкахте в детското басейнче.“ Или: „О! Казах ли ти, че Малкъм и Илейн ще доведат Марк на новогодишната пуйка при Уна? Наскоро се е върнал от Щатите. Разведен. Търси си къща в Холанд Парк [Богаташки квартал в центъра на Лондон. — Б. пр.].1 Много се е намъчил с жена си. Японка. Жесток народ.“
А следващия път, сякаш изневиделица: „Спомняш ли си Марк Дарси, детенце? Синът на Малкъм и Илейн. Сега е един от първите десет адвокати в страната. Разведен. Илейн казва, че само работел и бил ужасно самотен. Ако не се лъжа, щял да дойде за новогодишната пуйка с къри.“
Защо ли просто не кажеше: „Скъпа, просни Марк Дарси връз пуйката и го натаковай. Много е богат.“
— Ела да те запозная с Марк — пропя Уна, преди да успея дори да си налея нещо за пиене.
Да ти уреждат мъж въпреки волята ти е едно ниво на унижението, но буквално да си влачена към него от Уна Алкънбери, докато пулсираш от махмурлук и киселини, наблюдавана неотстъпно от пълна стая приятели и родители, е качествено ново равнище.
Богатият, разведен от жестоката си жена Марк — доста висок — стоеше с гръб към събралите се и оглеждаше съдържанието на книжните лавици: предимно подвързани с кожа поредици за Третия райх, които Джефри си поръчваше от „Рийдърс Дайджест“. Видя ми се крайно забавно да се казваш мистър Дарси и да стоиш самотен, обърнал надменен гръб на всички в стаята. Все едно да се казваш Хийтклиф и да държиш да прекараш цялата вечер в градината, крещейки „Кати!“ и блъскайки тава в най-близкото дърво. [Мистър Дарси е високомерният герой от романа на Джейн Остин „Гордост и предразсъдъци“, докато Хийтклиф е мрачният герой от романа на Емили Бронте „Брулени хълмове“. — Б. пр.]
— Марк! — каза Уна със самочувствието на Дядо Коледа. — Виж само с кого ще те запозная.
Той се обърна и стана ясно, че невинният до този момент тъмносин пуловер е с остро деколте и отпред е на жълти и сини ромбове — любимият десен на престарелите англичани и спортните коментатори. Както обича да подчертава моят приятел Том, в света на любовните отношения могат да се спестят страшно много пари и време, ако обръщаме нужното внимание на дреболиите. Бял чорап тук, червен тирант там, сив мокасин или свастика са достатъчни да ти подскажат, че няма защо да си вадиш бележника и да записваш телефонния номер, или да се бъркаш за скъпи вечери.
— Марк, това е Бриджет, дъщерята на Колин и Памела — продължи Уна, порозовяла и пърхаща. — Бриджет работи в издателство, нали така беше, Бриджет?
— Да, така е — отвърнах аз звънко и членоразделно, сякаш се обаждах по телефона в радиопредаване и всеки момент ще попитам Уна дали мога да поздравя приятелите си Джуд, Шарън и Том, брат ми Джейми, всички колеги, мама, татко и накрая гостите на коледна пуйка с къри.
— Е, ще ви оставя насаме вас, младите — изми си Уна ръцете. — Сигурно ви е писнало до смърт от дъртофелници като нас.
— Няма такова нещо — неловко измънка Марк Дарси и направи несполучлив опит да се усмихне, при което Уна, след като подбели очи, притисна ръка към гръдта си и нададе звънлив кикот, ни изостави насред крайно лепкаво мълчание.
— Аз... хм... Четеш ли... Чела ли си напоследък нещо интересно? — попита той.
О, за Бога!
Взех трескаво да ровя из ума си кога за последно съм чела истинска книга. Проблемът с книгоиздателската работа е, че да четеш в свободното си време е все едно да си боклукчия и да тършуваш вечер из кофите. „Мъжете са от Марс, жените от Венера“, която взех от Джуди, но едва ли Марк Дарси, колкото и да ми се виждаше странен, беше готов да погледне на себе си като на марсианец. И тогава ме осени.
1
С квадратни скоби са вмъкнати в текста бележките на преводача. С квадратни скоби и тиренца отвътре са отбелязани части от текста, които Бриджет е задраскала — това все пак е дневник! Но и самата Бриджет тук-таме е използвала бележки под линия, които са отбелязани със звездички и са разположени веднага след абзаца. Бел. Сашо.