И така, избягалите каторжници живееха спокойно в Тортуга на борда на „Синко лягас“, докато Истърлинг дойде да наруши това спокойствие, като ги принуди да предприемат нещо и да вземат решение за бъдещето си, което без негова намеса сигурно щяха да отлагат още доста време.
Истърлинг — най-противният негодник, плавал някога из Карибско море — носеше под палубата си няколко тона какао, от които беше облекчил един холандски търговски кораб, отправил се от Антилските острови за родината си. Той съзнаваше, че този подвиг не го увенчава със слава, защото за него славата се измерваше с печалбата; а малката печалба в този случай едва ли щеше да засили и без това слабата му популярност сред членовете на „Бреговото братство“. Ако подозираше, че холандският кораб няма по-богат товар, той щеше да го остави спокойно да продължи пътя си. Но след като го спря и завзе с абордаж, той сметна, че е задължен към себе си и към своя екипаж от негодници да прибере товара му. Че холандецът не носеше нищо по-скъпо от какао, беше непредвидена случайност, за която Истърлинг обвини злата участ, която го преследваше напоследък — зла участ, поради която все по-трудно намираше хора, които да плават с неговия кораб.
Премисляйки всички тези неща и с мечти за големи начинания, той вкара корабчето си „Бонавантюр“ в скалистото пристанище на Тортуга, пристанище, което самата природа бе определила за крепост. Отвесни, възвисяващи се като планини скали го пазеха от двете страни и го оформяха в миниатюрен залив. В него можеше да се проникне само през два тесни канала, които изискваха изкусно маневриране. Те се пазеха от Маунтин форт, солидно укрепление, с което хората бяха довършили делото на природата. Защитени в това пристанище, френските и английските пирати, които го бяха превърнали в свое леговище, можеха да се подиграват с мощта на испанския крал, когото смятаха за естествен враг, защото именно неговите преследвания, докато миролюбиво се бяха занимавали с лов на кози, ги бяха подтикнали към зловещата пиратска професия.
Когато влезе в пристанището, Истърлинг отпъди мислите си, за да се вгледа в странната действителност. Тя му се представи под формата на голям кораб с червен корпус, който гордо се поклащаше на котва сред по-малките плавателни съдове като лебед сред стадо гъски. Когато наближи достатъчно, за да прочете името „Синко лягас“, изписано смело със златни букви на задната част, и под него родното му пристанище Кадис, той разтърка очи, за да може да ги прочете отново. След това се помъчи да си обясни присъствието на този прекрасен испански кораб в пиратското гнездо Тортуга. Беше красив кораб — от позлатения си нос, над който в сутрешното слънце бляскаха месинговите оръдия, до издигнатата надстройка върху задната част; красив и мощен, както това показваха четиридесетте оръдия, които опитните очи на Истърлинг изчислиха, че носи зад затворените си отверстия.
„Бонавантюр“ хвърли котва на един кабелт6 от големия кораб, на дълбочина десет фатома7, под сянката на Маунтин форт в западната страна на пристанището, а Истърлинг слезе на брега, за да търси обяснение за тази загадка.
На пазарния площад, зад вълнолома, той се смеси с разнородната тълпа, която превръщаше кейовете на Кайона в истински Вавилон. Тук имаше суетящи се търговци от много народности, главно англичани, французи и холандци; най-различни плантатори и моряци; буканери, които все още се занимаваха с лов на кози, и буканери, които бяха направо пирати; дървари, лентяи, индианци, метиси, които продават плодове, негри-роби и всички други типове на човешкото семейство, които ежедневно се разхождаха безцелно или търгуваха по тия места. Накрая намери двама добре осведомени негодници, които му разправиха с готовност защо този горд кораб от Кадис сега стои така кротко на котва в залива Кайона с екипаж от избягали от плантациите роби.
За човек като Истърлинг това беше забавен и дори интригуващ разказ. Той пожела да научи повечко за хората, които бяха предприели подобно рисковано начинание. Научи, че те не са повече от двадесетина и че до един са политически престъпници — бунтовници, които в Англия са били на страната на Монмът, спасени от бесилката поради нуждата от роби в плантациите на Западна Индия. Научи всичко, което се знаеше за водача им Питър Блъд; че по професия е лекар и т. н.
Говореше се, че предвид на това и с оглед да се заеме отново с професията си, Блъд искал да вземе кораб за Европа при първия удобен случай и че повечето от неговите хора щели да го придружат. Но неколцина от по-буйните мъже, за които морето е било професия, щели да останат и да се присъединят към „Бреговото братство“.