Даже Кару никога да не научи.
Хазаел се надвеси над него. Челото му беше осеяно с капчици пот. Лицето му пламтеше, но изражението си оставаше все така меко.
– Май ти е удобно тук долу, а?
– Мога ей сега да заспя – отвърна Акива и усети, че това е самата истина.
– Сигурно си спомняш, че за тая работа имаш легло.
– Така ли? – Акива помълча. – Още ли?
– Щом си се родил копеле, винаги си оставаш такъв – отвърна Хазаел, с което искаше да каже, че няма как да избягаш от извънбрачните. Императорът ги отглеждаше с определена цел; те оставаха на служба чак до смъртта си. Но дори да е така, това не означава, че брат му и сестра му трябва да му простят. Акива погледна бегло към Лираз. Хазаел проследи неговия поглед. – Воин изтребител. Наистина ли го мислиш? – каза. После поклати глава и по неговия си обичай да изрича обиди без капчица злост, добави: – Идиот.
– Не исках това да кажа.
– Знам. – Толкова беше просто. Той знаеше. При Хазаел нямаше никаква преструвка. – Ако си мислех друго, сега нямаше да стоя тук. – Дръжката на алебардата беше наклонена над тялото на Акива. Хазаел я сграбчи, изтръгна острието от земята и я изправи до тях.
Акива седна и подхвана:
– Виж, тогава на моста... – каза, но не знаеше как да продължи. Как точно трябва да се извини за извършеното предателство?
Хазаел не го остави дълго да търси нужните думи. Като го гледаше право в очите, той каза с ленивия си глас:
– На моста ти защитаваше момичето. – После сви рамене. – Искаш ли да ти кажа нещо? Голям товар ми падна, че най-накрая разбрах какво става с теб. – Говореше за времето отпреди осемнайсет години, когато Акива се изгуби за близо месец и се върна коренно променен. – Навремето често си говорехме за това. – Той посочи към Лираз. Тя подреждаше оръжията върху стойката и не поглеждаше към тях или се преструваше, че не им обръща внимание. – Отначало си блъскахме главите, но отдавна престанахме. Ти просто си такъв, какъвто си, и аз не мога да кажа дали ми харесваш повече отпреди, но си оставаш мой брат. Нали така, Лир?
Сестра им не отговори, но когато Хазаел хвърли алебардата към нея, тя я улови с твърда ръка.
Хазаел протегна длан на Акива.
"Това ли е всичко?", почуди се Акива. Целият се усещаше схванат и изтерзан, а когато брат му го изправи на крака, нова болка прониза рамото му, но въпреки това се чувстваше леко.
– Трябваше да ни кажеш за нея – продължи Хазаел. – Още преди години.
– И аз го исках.
– Знам.
Акива тръсна глава; даже би се усмихнал, ако не беше другото.
– Май ти всичко знаеш, така ли?
– Теб те знам. – Хазаел също не се усмихваше. – И знам, че пак нещо се е случило. Този път обаче ще ни кажеш какво.
– Никакви тайни повече. – Това дойде откъм Лираз, която продължаваше да стои на разстояние, печална и свирепа.
– Не очаквахме да се върнеш – продължи Хазаел. – Последния път, когато се видяхме, ти беше... обсебен.
Колкото мъгляво и уклончиво се изразяваше той, толкова директна беше Лираз.
– Къде е момичето? – попита тя.
Акива още не го беше произнасял гласно. Ако им кажеше, това вече ще се превърне в истина. Думата заседна в гърлото му, но той се насили да я произнесе.
– Мъртва – каза. – Тя е мъртва.
5.
НЕПОЗНАТА ЛУННА ДУМА
От: Зузана < rabidfairy@shakestinyfist.net>
Относно: Здраве-е-е-ей
До: Кару < bluekarou@hitherandthithergirl.com>
ЗДРАВЕЙ. Здравей здравей здравей здравей здравей здравей.
Здравей?
Мамка му, ето че пак оплесках нещата! Сега здравей звучи напълно абстрактно и откачено. Прилича на някаква извънземна руна[2]; нещо, което астронавт може да открие, издълбано върху лунен камък и да се провикне: "Непозната лунна дума! Трябва непременно да я отнеса на Земята като подарък за глухия ми син!". После от нея, естествено, ще се излюпят летящи космически пирани и ще затрият човечеството за има-няма три дни, но НЯКАК астронавтът ще бъде пощаден само за да го видим във финалния кадър как хлипа, паднал на колене сред руините на цивилизацията, и как извисява глас към небесата: "Това беше просто едно здраве-е-е-ей!".
А! Хм. Сега всичко пак си дойде на мястото. Повече никакви извънземни поразии. Астронавте, просто те предпазвам да не унищожиш Земята.
2
Руни са древна азбука, използвана от германските народи, най-вече в Скандинавия и на Британските острови. – Б.пр.