— Блестящ анализ! — казвам саркастично. — И вие искате да се съглася! Все пак не може да не знаете какво става с една играчка, на която са й се наситили.
Буридж ме поглежда право в очите и изрича, разчленявайки думите:
— Така или иначе Хелсингфорт ще ви счупи, и да се съгласите, и да не се съгласите.
— Тогава защо да се съгласявам?
Личността ми обаче не впечатлява Буридж. Спокойно ми отвръща:
— Не разбирате. Това е само въпрос на време. Според направеното изследване на характера на Хелсингфорт „ние“ е убедено, че ако откажете, тя веднага (набляга на думата) ще си отмъсти.
— Какво може да ми направи? Да ме уволни ли?
Буридж ме поглежда, поклащайки глава, и изрича сдържано:
— По-лошо. Много по-лошо.
Не е необходимо да ми казва повече. Вярвам й.
— Не виждам с какво ще променя положението — забелязвам кисело аз, — ако приема предложението на Хелсингфорт.
— Казах ви: ще печелите време.
— И каква е ползата? И след месец въпросът ще бъде поставен пак по същия начин.
— Един месец! Та ние да имаме един месец пред нас, би било просто чудесно!
— Защо?
— За да организираме бягството ви.
— Не съм Тарзан — казвам аз след кратка пауза, — но ми се струва, че не е много трудно да се избяга от Блувил. Канада е на една крачка.
— Не се заблуждавайте. Границата е строго охранявана. А при вас има и една допълнителна трудност.
— Каква трудност?
— Дейв.
— А, все пак сте помислили за Дейв! — възкликвам аз и сядам; и опирайки длани върху бюрото, се изправям назад.
— „Ние“ ви познава, Ралф.
— То несъмнено е проучило задълбочено психологическия ми профил — забелязвам саркастично.
— Във всеки случай — сухо отвръща Буридж — „ние“ знае какво може да иска от вас и какво не може.
Потрепвам при тези думи, макар и още да не съм осъзнал възможните последици. Ще ги премисля по-късно и то с недоумение: първо — шокът, после — проявеното разбиране. Логически би трябвало да бъде обратното.
— Много добре! — стисвам аз зъби. — Какъв такт! Каква деликатност!… „Ние“ знае какво може да иска от мен! Например да проституирам с Хелсингфорт!
Буридж се изчервява, гръдта й развълнувано се надига и тя изведнъж се ядосва:
— Стига вече, докторе! Престанете с този театър! Не става въпрос за проституиране! Хелсингфорт няма да ви дава пари, а и за вас не е чак толкова трагично да спите с жена, която намирате за хубава!
— Аз да я намирам за хубава!
— Казал сте го на Джеки!
Ужасно! Те си казват всичко! Всяка моя дума е запомнена, предадена, подредена със съответния етикет в отделно чекмедже, за да бъде използвана, когато потрябва.
— Но от това съвсем не следва, че…
— Ралф, вие сте ужасен лицемер. Не искате да спите с Хелсингфорт, защото се бунтува гордостта ви на фалократ. Иска ви се да запазите поне илюзията за инициатива от ваша страна! Засегната е мъжката ви гордост. Оскърбление за машизма32 ви, нищо повече.
— Нещо бъркате с латинците — сухо забелязвам аз. — Машизъм е испанска дума…
— Все същото е! — изправя се тя и ядно разтърсва коси и обици. — Вие сте от тия латинци, дето винаги са разгонени! Същински котарак! Всяка котка е добра за вас! И бездомната котка като Бес. И тигрицата в клетката си. Все ви е едно, че може да има просто смешно несъответствие между вас и партньорката ви! Мислите си, че и такава планина като Хелсингфорт ще омаломощи-те със силата на фалоса си! Вие сте сексуалист, докторе! Закоравял сексуалист и никога няма да се промените!
Гледам я и мълча. Ах, Буридж, Буридж, пак тъпчем на едно и също място! Расисткото разобличаване на произхода ми, след като именно той те привлича, словесната агресивност, заместител на истинската прегръдка, и неизмеримата злонамереност (не, няма да я нарека женска злонамереност) на нападките ти. Не ми ли бе наложена Бес, „бездомната котка“ против волята ми, така категорично изразена в писмен вид? Остави ли ми Джеки „поне илюзията за инициатива от моя страна“? И ония двете пепелянки в луксозната им барака, нима доброволно съм се оплел в техните игри? А колкото до моята „сексуалистка гордост“, не, не вярвам в нея! Тя вече е само спомен! Нямам намерение никого да омаломощавам „със силата на своя фалос“. (Какъв израз само!) Понасям както мога положението си на ОМ. И имам чувството, че то скоро няма да се промени. А и да си призная, даже не се стремя да му видя края. Всичките ми амбиции се свеждат само до това да премина — жив и невредим — от изпълнения с омраза матриархат на Бедфорд към либералния матриархат на „ние“.