Отправям й полукисела, полуприятелска усмивка, заставам мирно и я питам:
— Имате ли други нареждания да ми дадете, генерале?
— Да — отвръща тя с равен глас. — Казаното дотук е нищо. Сега ще ви покажа нещо сензационно.
Това вече е гвоздеят на целия театър, който ми разиграва още от началото. Пристъпва на дългите си кокили, грабва голямата си черна чанта от масата и стиснала я в грабливите си пръсти, се връща към мен. Да не би да измъкне някоя от своите кукли? Или заек — като фокусник? Или цяло ято гълъби?
Не, просто едно списание, което размахва с тънката си ръка.
— Това, Ралф, няма цена! Това е един от броевете на „Ню ера“, който са пропуснали да ни дадат. И има защо! Измъкнах го вчера, и то с каква мъка, от кошчето за отпадъци на мистър Бароу. Добре, че имам набито око. Но никак не беше лесно — да отворя чантата си, да се приближа, да се наведа и всичко туй, докато размахвам черпака за възхвала на великия човек, който като глупав пуяк се перчеше из стаята и ми разказваше кариерата си. Ето, прочетете го, Ралф. Не казвайте на никого и ми го върнете.
— Но броят е от четвъртък!
— Да, както виждате, от скоро е. От миналата седмица. И най-вече в него има една голяма статия, озаглавена Law and Order15. Прочетете я, ще видите, от нея ще се осветлите за много нови неща от външния свят.
— Благодаря, Джоан — казвам аз, като сгъвам списанието и го скривам под сакото си.
Кимвам й, вече прекрачвам прага, тя ме виква обратно, вперва острия си поглед в моя:
— И още нещо, Ралф. Не гледайте толкова много мисис Бароу в столовата. Най на края ще направи впечатление.
Списанието „Ню ера“, което отмъквам в пазвата си като крадец, бе основано малко след идването на власт на президентката Бедфорд и се смята, че отразява настроенията на Белия дом. Чакам Дейв да си легне, заключвам външната врата, дръпвам завесите в стаята си и не без известна трескавост и приятното усещане, че върша нещо забранено, започвам да чета „Законност и ред“.
Доста е длъжко писанието, но крайно интересно, още повече че е от Дебора Грим, чиято прословута фраза за половия акт вече цитирах. Не може да се отрече, че една тлъста статия, излязла изпод такова перо, има с какво да съблазни читателя. И действително, аз не съм разочарован, очакванията ми са възнаградени.
Отначало Дебора Грим разказва за смъртната тревога, обхванала администрацията на Бедфорд, когато в резултат на опустошенията на епидемията сред полицията — още по-уязвима от другите, поради всекидневния си контакт с населението — се поставил въпросът за поддържането на обществения ред. Естествено, веднага били сформирани женски отряди, но те били малобройни, неопитни. Очаквало се, следователно, рязко увеличение на престъпността и по-специално на грабежите, от които улиците на големите американски градове били вече толкова несигурни, колкото и определени лондонски квартали през Средновековието.
Съвсем не станало така. По невероятна ирония на съдбата статистическите данни показвали, че грабежите, изнасилванията и убийствата намаляват толкова по-скоро, колкото по-бързо се топят силите на полицията. „В предвижданията си — цитирам Дебора Грим — администрацията бе пропуснала един важен фактор. Пороците, с които живееше изметта на обществото: хазартни игри, наркотици, проституция, бяха почти изключително мъжки пороци.“
Така че епидемията, нанесла смъртоносен удар на незаконната търговия, породена от тях, защото в същото време, в което водела до постепенното изчезване на постоянните потребители, тя опустошавала и средите на сутеньорите, на търговците на опиати и на съдържателите на игрални домове. Трафикът на организирания порок гаснел и от двете страни. Хилядите проститутки в Ню Йорк, които преуспявали както в града, така и на пристанището, изведнъж се оказали „без сводници и без клиенти“.
Но все пак нещо хвърляло „сянка върху тази картина“. Част от проститутките, които били не жертви, а съучастнички на мъжкия порок, се опитали да възобновят незаконната търговия и в известна степен успели. Сред жените, „заразени от другарите си“, търсенето на опиати било все още голямо и предприемачките се заели да преустроят мрежата от тайни канали, по които се пренасят наркотиците от Далечния изток в Съединените щати.
Женските отряди веднага започнали борба с доставчиците на отрова. Макар и с недостатъчна полицейска подготовка, те извоювали големи успехи срещу един също така слабо обигран престъпен женски свят. В тези постижения трябва да се отдаде дължимото на „едно качество, което не винаги притежаваха предишните полицаи: неподкупността“16. Не били само наркотиците. Порокът, достатъчно изобретателен, намирал и другаде поле за изява.
16
Според Анита, с която по-късно разговарях за статията, тази забележка била прекалено оптимистична. В постоянно съприкосновение с организираната престъпност женските отряди, натрупвайки опит, започнали да губят много от моралните си добродетели. (Д-р Мартипели)