Както е известно, администрацията на Бедфорд затвори всички порнографски магазини под заплахата от затвор, забрани производството и продажбата на предмети с еротично предназначение и по-специално на ония, ползвани от жените. Този закон оказал несъмнено благотворно въздействие върху обществения морал, но довел и до голямо търсене най-вече на фалос-ни заместители, „въпреки научно установения вече факт17, че удоволствието у жената идва от дразненето на клитора, а не от проникването на члена във влагалището“ (точно така казано!).
Трябва все пак да се имат предвид — цитирам — „вкоренените навици и многовековните суеверия у пола, който в крайна сметка е приписал магическа сила на символа на своето подтисничество“.
Така или иначе, престъпният женски свят много скоро открил какъв източник на огромни печалби може да бъде нелегалното производство на фалосни заместители, някои от които доста усъвършенствувани, бързо достигнали високи цени на черната борса.
Като направили неотдавна обиск — разказваше по-нататък Дебора Грим — в приземието на една малка фабрика за гумени изделия, женските отряди открили някакъв артикул, леко надут и сгънат в кутия. Етикетът носел невинното название „супердол“18. Но след като я напомпили с ония крачни жабки, които се продават заедно с гумените лодки, „супердол“ приела външния вид и едва ли не плътността на доста едър гол мъж с полов орган в състояние на минимална ерекция. На гърба на този мъж, между плешките му, т.е. на удобно за потребителката място, която се предполагало, че ще го прегърне, било монтирано устройство с бутони, регулиращо твърдостта и обема на фалоса, задействуването му като вибратор с две скорости и изхвърлянето на определени интервали на струя топла и лепкава течност.
„Супердол“ струвала на фабрична цена 800 долара, продавала се чрез поръчки по каталог, а понякога и на изплащане. Съдебното дирене установило, че цяла мрежа за незаконно препродаване се присадила като паразит към нормалното търговско разпространение и стоката се предлагала по домовете по 1000 долара парчето. Амбулатните търговки натрупали, изглежда, внушителни запаси чрез крупни покупки по каталог, защото едва било решено затварянето на фабриката и гумените кукли веднага достигнали в продажба по домовете по 2000 долара в брой, без гаранция за резервни части.
Но ако производителката и разпространителките на „тази отвратителна машинка“ (точно така казано) били преследвани от закона, съвсем не така постъпили с потребителките, макар и да знаели имената и адресите им поне на тия, които правели поръчките си по каталог. Министърът на правосъдието сметнал, че в случая не става въпрос за престъпление, а за неморално деяние, тъй като било изключено „това деяние да доведе до неприятни последици в обществено отношение“.19
Затова пък той проявил много по-голяма строгост към деянията, предполагащи „присъствието и участието на пълноценен мъж“. От тази категория е редно да се изключат ОМ, които заради голямото си значение от научна или икономическа гледна точка са отделени в „охраняваните зони“ и могат да се смятат за безопасни, бидейки под постоянно наблюдение. СОМ (самоохраняващите се мъже) също не будели тревога. В повечето случаи те били милионери, които още при първите пристъпи на епидемията се укрили в именията си и организирали самоохраната си, като уволнявали мъжкия персонал или го принуждавали да приеме аблационисткото посвещение.
Оставала още една прослойка, която не закъсняла да създаде сериозни трудности на женските отряди: самотниците или както скоро започнали да ги наричат на полицейски жаргон единаците.
Тази вечер не можах да прочета повече: осветлението изгасна, Странно, в момента се почувствувах като хлапе в пубертета, хванато да чете скришом забранена книга. Трябваше да минат една-две секунди, за да разбера, че не съм наказан, а че часът е 22,00 и е настъпил комендантският час. Съблякох се пипнешком в мрака, разкъсван на равни интервали въпреки плътните завеси, от прожектора на наблюдателната кула. След като облякох пижамата си, мушнах списанието под възглавницата и запалих за малко електрическото си фенерче (бях заредил последната си батерия и я пестях), за да навия будилника да звъни в 5,30 часа.
Спах лошо. Прочетох статията на Дебора Грим, изпълнен с дълбок смут. Бях ужасен от фанатизма и подтисническия характер на обществото, което тя описваше. Намерих не само потвърждение на факта, че ОМ са в същност затворници и то „безопасни“ поради строгия надзор. А бях принуден да установя и нещо друго: във външния свят мъжът бе вече напълно отрицателен образ и на връзките между двата пола се гледаше с толкова лошо око, че дори уподобяването им се считаше за престъпно деяние.