ЗАЩИТАТА НА Б: — Какво стана после?
Б: — Бетси излезе да купи нещо за ядене. А Маги се погрижи за мен, защото ми течеше кръв от носа, поуспокои ме. Разхлаби и въжетата. Тогава се върна Бетси с провизиите и с кучешкия нашийник.
СЪДИЙКАТА: — Искате да кажете бяла свещеническа якичка?21
Б: — Не. Истински кучешки нашийник с доста дълъг кожен повод.
ЗАЩИТАТА: — Какво стана тогава?
Б: — Прекара нашийника на врата ми, развърза въжетата и като държеше повода с едната ръка и револвера с другата, ме заведе в кухнята. Там ме накара да застана на четири крака под масата.
ЗАЩИТАТА НА Б: — После?
Б: — Те се нахраниха.
ЗАЩИТАТА НА Б: — Бяха ли облечени?
Б: — Не. И едната, и другата бяха голи.
ЗАЩИТАТА НА Б: — Нахраниха ли ви?
Б: — Бетси се противопостави. По едно време ме ритна под масата и заплашително ме попита дали вече съм в състояние да се възбудя. Отново й обясних, че не ми е възможно, тъй както ме бият, унижават и на всичкото отгоре ме държат гладен.
ЗАЩИТАТА НА Б: — Какво стана после?
Б: — Двете момичета се скараха. Бетси искаше „да ме пребие от бой, та най-после да разбера“. Но Маги се противопостави. Твърдеше, че ще постигнат много повече с добро. За щастие, тя надделя.
ЗАЩИТАТА НА Б: — Какво стана после?
Б: — Двете момичета ме накараха да седна на масата, но без да ми свалят нашийника и ми дадоха да ям и да пия.
ЗАЩИТАТА НА Б: — Какъв вид питие? Б: — Уиски.
ЗАЩИТАТА НА Б: — Много ли пихте?
Б: — Боя се, че повече, отколкото е разумно. Нервите ми бяха много изопнати.
СЪДИЙКАТА: — Какво количество?
Б: — Половин бутилка.
ЗАЩИТАТА: — Какво стана после?
Б: — След като изпих уискито, Бетси ме накара да я галя.
СЪДИЙКАТА: — Къде ставаше това?
Б: — казах вече, в кухнята. Бетси ме задърпа за повода, докато се озова в краката й. Размахваше револвера.
ЗАЩИТАТА НА Б: — Какво направихте вие?
Б: — Подчиних се.
ЗАЩИТАТА: — После?
Б: — След известно време Бетси забеляза, че съм се възбудил. Накара ме да седна и седна върху мен.
СЪДИЙКАТА: — Беше ли девствена?
Б: — Не бих могъл да кажа. Бях леко пиян.
ЗАЩИТАТА НА БЕТСИ: — Бих искала да отбележа, че този път ерекцията е била напълно спонтанна.
ЗАЩИТАТА НА Б: — Възразявам, ваша светлост. Б. е бил завързан, заплашван с револвер, бил е бит, руган и са го накарали да пие.
СЪДИЙКАТА: — Възражението се отхвърля.
ЗАЩИТАТА НА БЕТСИ: — Бих искала да обърна внимание на съдебните заседатели, че по признанието на обвиняемия не е имало от страна на Бетси ръкоблудие и ерекцията на Б. е последвала от срамните ласки, които той е упражнил върху непълнолетно лице.
ЗАЩИТАТА НА Б. — По заповед и под заплахата на оръжие.
ЗАЩИТАТА НА БЕТСИ: — Б. осъзнавал ли е тази заплаха, когато се е възбудил? Аз казвам „не“.
ЗАЩИТАТА НА Б. — Аз казвам „да“. Общият контекст е контекст на терор и заплаха, последвал отвличане. Извършено е било изнасилване с технически средства.
ЗАЩИТАТА НА БЕТСИ: — Оспорвам, че е имало изнасилване с технически средства спрямо един пълноценен мъж. Ерекцията сама по себе си е агресивен акт.
ЗАЩИТАТА НА Б. — Не забравяйте, че пълноценният мъж е бил с нашийник на врата и заплашван с револвер.
ЗАЩИТАТА НА БЕТСИ: — Всичко това е било, естествено, за да се създаде еротична обстановка. Тя не може да не се е харесала на Б. и не е попречила на локалната агресия на фалоса. Освен това Б. е останал петнадесет дни в тази къща, уж затворен от двете сестри. Кой би повярвал, че такъв як мъж като Б. не би намерил възможност да избяга?
ЗАЩИТАТА НА Б: — Бил е постоянно вързан.
ЗАЩИТАТА НА БЕТСИ: — Хайде де! Ако не е можел повече да се възбужда, Бетси и Маги веднага са щели да го пуснат.
Спирам дотук, пише Дебора Грим, с извадките от този скандален процес. Затова пък аз ще отбележа, че съдебните заседатели отхвърлили обвиненията срещу двете момичета за отвличане, изнасилване и принудително задържане. Осъдили ги все пак за неморално държане на една година лишаване от свобода в затвор за малолетни. А мистър Б. получил присъда от пет години затвор.
Не храня никакво съмнение, продължаваше Дебора Грим, спрямо справедливостта на присъдата, произнесена срещу този нещастен господин. Но не считам за равностойно наложеното на момичетата наказание. То е много строго. В джунглата на големите градове непрекъснато се увеличават отвличанията и изнасилванията на старци, „последвани най-често от физическо осакатяване на жертвите“. От обществена гледна точка тези насилия са очевидно осъдителни. Те изразяват обаче и едно недвусмислено връщане към онова, на което сме учили младите. „Чрез една реакция, правилна по принцип, но свирепа по своята изява“ те прехвърлят своята виновност върху партньорите си и засвидетелствуват разкаянието си, като унищожават изкушението, на което са се поддали. Така че тези девойки не са изцяло покварени и подлежат по-скоро на превъзпитание, отколкото на лишаване от свобода. Именно в такъв смисъл се предвижда да се наказват техните грешки.