Аз също й отправям усмивка. Колкото се може по-краткотрайна и лишена, надявам се, от доловим сексуализъм.
— Ето защо — обяснявам аз. — Преди известно време получих от Хилда Хелсингфорт писмо, в което се казва, че според нея незадоволителните резултати, които сме постигнали досега в лабораторията, се дължат на неразбирателството ми с жените и „А“-тата. Извлякох си съответната поука и си подадох оставката.
Поглеждам ги и по-специално Буридж. Очевидно е, не е знаела22. Доверен човек може би, но на когото не всичко доверяват.
— В същност аз два пъти си подавах оставката и Хилда Хелсингфорт два пъти я отхвърли. Така стигнах до заключението, че тя смята за възможно аз да подобря отношенията си с жените и с „А“-тата. Тъкмо това се опитах да сторя днес.
Правя кратка пауза и добавям:
— Бъдещето ще покаже дали съм успял.
Тази реч, която от гледна точка на подслушването е неуязвима, оказва определено въздействие. Долавям го. Същевременно, почти без да искам, съм постъпил и много ловко: позволих да ме поставят натясно и едва сега, в края на разговора, разкривайки силната си карта, омаловажавам донякъде победата на събеседничките си.
Подсъзнателна ловкост, но все пак я проумявам. И понеже смятам, че е крайно време да свършим, ставам. Размяна на задължителните любезности. Излиза бившият нежен пол. Сбогом, бивши обекти, станали субекти. Но защо вашето освобождение трябва да мине през моето унижение? Къде е истинското равенство?
Сядам на бюрото си. И отново изпитвам свързаното с Блувил чувство за нереалност. Не съм засегнат, че подчинените ми ме накараха да си направя самокритика. Не в това е въпросът. Познавам големи светила в медицината, които, ако вършеха същото, работата в поверените им отделения щеше да върви много по-добре.
Не, друго ме изпълва с дълбока тревога — в какво ме обвиняват: усмивка, поглед, докосване с ръка, сякаш са престъпления. Никога няма са свикна с тази фанатична контрасексуалност.
Но най-много се учудвам колко са податливи хората! Как лесно се оставят да ги обработват! Милиони германци повярваха, защото Хитлер вярваше в злодейството на евреите! Милиони американци одобряваха варварските бомбардировки над Ханой! А сега — жените… Просто да не повярваш! Само шест месеца бяха достатъчни, за да наложат на тези умни лаборантки сегашната фразеология и идеите, които тя прокарва.
Мислех, че ще бъде трудно да се помиря с доктор Грейбъл. Не беше така. Всичките лоши чувства, които е хранил към мен, се стопиха начаса пред радостта му от повишението. Помирих се едновременно и с останалите членове от неговата каста.
Сред „А“-тата съществува дълбока солидарност. Да обидиш един, значи да обидиш всички. Тия от моята лаборатория смятаха, че ги презирам. Изведнъж сякаш се възродиха и заработиха с неподозирано усърдие. Щом един „А“ е задоволен, той е истинско впрегатно животно. Дайте му работа, която да му харесва, добра заплата и той ще тегли хомота като вол. Ни крачка извън браздата, с часове наред след повода, с огромна издръжливост и невероятна изпълнителност.
Разширих също така административните права на Лиа Буридж и то с много добри резултати. Научният й багаж е твърде малък, но влиянието й върху трите касти — огромно. Буридж, това е нашата спойка.
Но за разлика от новото положение на нещата с доктор Грейбъл личните ми отношения с Буридж далеч не са безметежни. Тъй като ми е отказано правото да я гледам, да й се усмихвам и, естествено, да я докосвам, било то с върха на пръстите, аз компенсирам всички тези откази със сънища, които лесно можете да си представите какви са. Да, дотам съм стигнал! Истински пубертет! Нощем Лиа Буридж се присъединява в моите тайни градини към Пуси, Джеки и мисис Бароу. Денем обаче проявявам към нея безупречна неутралност, с изгаснал поглед под полупритворените клепачи, с приглушен глас, със сведено до минимум физическо присъствие и с оная скромна отпуснатост в жестовете, която заимствувам от „А“-тата. Това е върхът на лицемерието, защото докато правя всичко възможно да се превърна в безполово същество, поемам с трептящи ноздри неописуемо приятния й мирис. Когато си отива, изправям се и съм готов да зацвиля.
А и самата Буридж постоянно поставя нервите ми на изпитание. С известен страх установявам, че в мое присъствие самоконтролът й отслабва и не успява да се овладее. В един и същи ден тя променя настроението си три или четири пъти. Пред хора, естествено, е самата студенина; имам пред вид разговорите ни на четири очи в кабинета ми. Днес например видях четири различни Буридж. Сутринта (изопнати черти, уморено лице, тъмносини кръгове под светлосините очи) — една намръщена и неразговорлива Буридж. В единадесет часа — погълната от работата си Буридж, забързана, действена, а с мен — пряма и дори дружелюбна. В четири часа — бог знае защо — леден блок. А в края на работния ден, в кабинета ми — скандал. Сигурно подслушвателният апарат в моя кабинет е свързан само с нейния, иначе би била по-предпазлива.