Драги доктор Мартинели,
Като се имат пред вид големите загуби сред мъжкото население на САЩ, причинени от епидемията и нуждата на страната от възпроизводство на населението, Федералната банка за сперма, основана на 2 май т.г. във Вашингтон, ни съобщава името и адреса ви, тъй като сте изтъкната личност, живееща в охранявана зона във Върмонт и сте е състояние да ни предоставите сперма.
Ако сте съгласен, на 3 юни, в 19 часа в Блувил ще дойде дежурен екип.
Писмото е подписано от доктор Ф. Б. Мълбъри, представител, както посочва той, на федералната банка за сперма в Монтпелие. Размножено е на циклостил: само името ми е написано на машина.
От това заключвам, че може би аз не съм единственият, който е получил в Блувил подобно любовно писъмце и много предпазливо подпитвам Стин и Джеспърсън. Получихте ли писмо от някой си Мълбъри? Със същите думи се обръщам и към Пиърс и Смит, но отговорите са отрицателни, докато Стин (много угрижен) и Джеспърсън потвърждават и се уговаряме да се съберем още вечерта у нас. Защо у нас ли? Защото намерих къде е поставен в стаята ми подслушвателят, нали чакам Анита да ми дойде на гости и мога като Джоан Пиърс да го изключа, когато пожелая.
Стин сяда на леглото с шапка на глава (въпреки гъстите си бели коси и вече доста топлото време), а Джес избира един от двата ми стола. Дълго мълчание. Стин започва да мърмори, говори ту на идиш, ту на немски, ту на английски и като му казвам, че почти нищо не му се разбира, той ми хвърля изпод набръчканите си клепачи и войнствените си вежди един сивосин не особено приветлив поглед, сякаш аз съм виновен за писмото на Мълбъри.
— Туй то! — избухва най-после той в английска скоропоговорка, оцветена с германизми. — Ето че пак затънахме до гуша в старите лайна на евгенетиката! Като при нацистите! Трябваше да се досетя още когато пристигнах тук и ми дадоха да попълня оня гаден въпросник за родствените ми връзки. Ралф, внимавай с хората, които се интересуват от дядовците ти! Те са расисти или евгенисти! И едните, и другите са от един дол дренки.
— Преувеличаваш — обажда се Джеспърсън. — Евгенетиката не е чак толкова лоша. Да се стерилизират например индивиди с неизлечими увреждания ми изглежда доста приемливо.
— Ти, химико, нищо не разбираш! — изръмжава Стин. — Първо, стерилизацията не е резултатна, защото доминантните пороци се проявяват по пътя на мутацията. А рецесивните пороци могат да бъдат предавани и от здрави хора. И най-вече, чуй ме добре, стерилизацията е отворена врата за всякакви извращения. Знаеш ли, че в щата Калифорния, където е разрешено кастрирането на осъдените за сексуални престъпления — много преди идването на Бедфорд на власт — двама съдии, само те, са наредили да бъдат осакатени 101 затворници. А те са били хомосексуалисти и ексхибиционисти.
— Но откъде го знаеш, Стин? — учудва се Джес, сякаш наистина е странно един биолог да познава законите на щата Калифорния.
Стин вдига рамене, смръщва вежди и заявява със сдържана ярост:
— Защото съм мръсен евреин с дълъг нос и дълги уши, та отдалече да откриват несправедливостите…
След което му обръща гръб, все едно че не иска да го види. Аз го поглеждам. Лицето му е мрежа от бръчки, очите му се крият под клепналите клепачи и две горчиви бръчки се спускат покрай стиснатите със смъкнати надолу ъгълчета устни към войнствено вирнатата брадичка.
— Почакайте, Стин — обаждам се аз. — Не бива да изпадаме в паника. В момента става въпрос не да ни кастрират, а да ни вземат сперма, тоест тъкмо обратното.
Какво изтърсих! Той ме поглежда и съсредоточава цялото си презрение върху мен.
— Ралф — казва глухо, — не е тъкмо обратното, а същото. Кастрацията и селекцията са лицето и опакото на евгенетиката. Какво прави един животновъд, ако иска да подобри расата? Скопява повечето от мъжките животни и запазва едно или две за разплод. Селекцията се основава на кастрацията.
— Ако позволиш — намесва се Джес, — селекцията не дава лоши резултати, особено при конете.
Стин вдига ръце и поддал се на чувствата си, скача от леглото:
— Aber, Mensch!23 Ние не сме коне! Ние сме човеци! Ние сме свободни хора! Никой няма право да се отнася към нас като към добитък! Никой няма право да каже: ето, този ще бъде вол. А от онзи ще вземаме сперма, за да осеменяваме кравите! Donner wetter, Mensch!24 Аз не съм бик! Аз съм човек! Няма да дам и сантилитър от семето си, че да оплодяват с него кой знае какви кретенки двадесет години след смъртта ми!
— Двадесет години след смъртта ти! — възкликва изумено Джес и тъй като Стин упорито отказва да го погледне, обръща се към мен.