Отправям й не особено възторжен комплимент. Дейв мълчи. Тя не обръща внимание на доста равнодушния прием, гладна била, съобщава гордо, сякаш нейният глад е нещо много по-ценно от нашия и величествено ни повежда към столовата, но върви толкова бързо, че Дейв и аз едва я догонваме.
В столовата, където пристига с „едни гърди“ преди нас, тя прави, естествено, силно впечатление във вече пълната зала. Тук няма човек, който да не знае коя е Мартинели, да не знае за високия й пост, редките й по-явявания, голямата почит, която й засвидетелствува мистър Бароу. Ето го и него. Той се е изправил и се приближава към нас, тикайки шкембето си пред себе си, наклонил напред голия си череп, с лъщящо от уважение лице. И тъй като е висок, а тя — средна на ръст, той се навежда, тлъста елипса, която съвсем се закръгля над нея, обгражда я, обвива я с подмазващи любезности.
Анита скромно приема почестите. Тя демократично взема един поднос, който ще й зареди на шубера сервитьорката, и се запътва, и аз подире й, към запазената маса, като се усмихва наляво и надясно с непринудената изисканост на големите политици. Дейв ни оставя и аз се оказвам седнал между нея и Кейт Бароу. Не е необходимо да си давам труд да поддържам разговора. Мистър Бароу има очи и език само за съпругата ми. Мисис Бароу не смее нито да ме заговори, нито да ме погледне. Нали, така или иначе, Анита е големият човек. Аз съм от антуража, без особено значение.
Но ми се ще все пак, ако не за друго, то поне за да не се чувствувам неловко, Анита да ми отправя от време на време дума или усмивка. Но не го прави, може би защото въпреки всичко се смущава от смущението, което буди моето присъствие край нея, а може би защото не е в състояние да се измъкне от официалния и празнословен разговор, в който я е впримчил мистър Бароу. Тогава се опитвам да демонстрирам безразличие, дори леко разсейване и хвърлям бегли погледи из залата, но те са ми достатъчни, за да видя, че Дейв никак не се забавлява с „другарчетата си“.
Мисис Пиърс, седнала на масата на „А“-та, не пропуска нищо, изпива и с човка, и с очи Анита и ме стрелва със съчувствена усмивка, без това ни най-малко да й попречи да залива с поток от думи настанилия се от дясната й страна доктор Грейбъл. Вляво от нас, на една близка маса се настаняват Крофорд и Буридж. И те, тъй както се преструват, че са погълнати от онова, за което говорят, и без ни веднъж погледите им да се задържат върху нас, не ни изпущат в същност от очи. В един момент дори улавям бръснещ поглед от Буридж към Мартинели (имам, естествено, пред вид Анита), който съвсем не ми се струва благосклонен.
За моя голяма изненада по средата на вечерята — рязка промяна у Анита, неуловима за останалите, но не и за мен, познавам я много добре. Чертите на лицето й се изострят и навремени горната й устна потрепва в лек тик: признак за голямо вътрешно напрежение, независимо от забележителната й самонадеяност и привидно дълбокото внимание, с което слуша празните брътвежи на Бароу.
Явно, ние представляваме скандална двойка. В много по-голяма степен от женените ОМ, защото с тях вече са посвикнали и неприличието на интимните им отношения е ограничено, така да се каже, от оградата на Блувил. А Анита идва отвън. И фактът, че е толкова приближена на президентката, фактът, че въпреки това, както излиза, е предприела дългото пътуване от Вашингтон до Блувил само за да се озове в прегръдките на един ОМ; прави още по-силна тръпката на неодобрение. Тази тръпка аз я долавям в погледите или в отсъствието на погледи на самотните жени и на „А“-тата.
Затова и мистър Бароу не се обръща към мен, дори не благоволява да ме забележи. От нас двамата с Анита като двойка аз съм по-силно изразеният сексуален обект, този, който предизвиква скандала: равностойното в миналия свят на call-girl25, показана на публично място от някой държавен секретар. Явно е, че присъствието ми до Анита на масата на мистър Бароу се приема от него, от „А“-тата, от самотните жени като проява на лош вкус, търпеливо понасяна, но отблъскваща. За Кейт Бароу това пък е истинско мъчение, още повече че и на нея, както и на мен, са й пределно ясни скритите й помисли. Седнала на тясната маса, на която аз не мога да мръдна, без да докосна лакътя й и да протегна крака, без да се допра до нейните, тя просто изгаря. Изпитва същите чувства на влечение и отвращение като непорочния и чувствен пуритан, озовал се по необходимост в компанията на безпътна жена. Парализирана е от ужас да не би пред очите на всички и най-вече пред очите на мазния си другар да прояви към мен и най-нищожен интерес. И е решила горката да гледа само в чинията си, а вдигне ли глава, да впери поглед в мъжа си. Никога бъчва със сланина, никога говорилна машина на словесната бюрокрация не е била обграждана с толкова внимание!
25
Високо заплатена проститутка, която се отзовава на телефонните повиквания на клиентите, (англ.) Б. пр.