Пенелопе нахлузва спортен клин и бели маратонки, скача на сушата и го хваща за ръката. Той я прегръща.
— Да се поразходим наоколо?
— Не трябваше ли да ме убедиш за нещо? — поспира се тя.
— Предимствата на Общото право върху земята3.
Тя кимва с усмивка, той погалва косата й и оставя пръста си да се снижи към белязаната буза и гъстите черни вежди.
— Как може да си толкова красива?
Нежно я целува и двамата се запътват към ниската гора.
В средата на острова откриват полянка, обрасла в гъсти буренаци. Пеперуди и дребни пчели кръжат над цветята. Слънцето напича, водата блести между дърветата в северната част. Спират, колебаят се, усмихват се един на друг и набират кураж.
— Ами ако дойде някой? — сепва се Пенелопе.
— Сам-сами сме.
— Сигурен ли си?
— Колко острова има в Стокхолмския архипелаг? Трийсет хиляди? Май са повече.
Пенелопе сваля горнището на банския, изхлузва маратонките и долнището заедно с клина. Застава гола на тревата. Първоначалното смущение отстъпва почти веднага място на чиста радост. Докосването на морския полъх до кожата е доста възбуждащо. Възбуждаща е и топлината, която все още струи от земята.
Бьорн не сваля очи от нея, мърмори, че не е сексист, но трябва да я погледа още малко. Тя е висока, с мускулести и все пак леко закръглени ръце. Тънката талия и силните бедра напомнят за игрива, антична богиня.
Бьорн чувства, че ръцете му треперят, когато съблича тениската и дългите до коленете бански на цветя. Той е по-млад от нея, тялото му е момчешко, почти неокосмено, с вече загорели от слънцето рамене.
— Сега искам аз да те погледам — казва тя.
Лицето му пламва, тръгва към нея с широка усмивка.
— Нима ми е забранено?
Бьорн поклаща глава и заравя лице в шията и косата й.
Целуват се, стоят притиснати един до друг и не спират да се целуват. Пенелопе усеща топлия му език в устата си и изтръпва от щастие. Прогонва широката усмивка, за да не спират. Дишат все по-ускорено. Знае как свършва Бьорн, как бие сърцето му. Лягат на тревата, възбудени, гушват се между буренаците. Той опитва с уста да стигне гърдите й, кафявите зърна, целува корема и разтваря бедрата й. Когато я поглежда, му се струва, че телата им греят с особена светлина на залязващото слънце. Изведнъж всичко става съвършено интимно и деликатно. Вече е влажна и набъбнала, докосва я с език, съвсем нежно и бавно, тя трябва да отмести главата му след миг. Събира бедрата си, усмихва се и поруменява под очите. Шепне му да се приближи, придърпва го, помага му с ръка и го оставя да се плъзне в нея. Той диша тежко в ухото й; тя е устремила поглед в розовеещото небе.
Изправя се гола на топлата трева, протяга се, прави няколко крачки и поглежда към дърветата.
— Какво има? — пита Бьорн с плътен глас.
Гледа го, седнал гол на тревата, как й се усмихва.
— Раменете ти са изгорели.
— Така е всяко лято.
Внимателно опипва червената кожа.
— Да се връщаме — гладна съм.
— Трябва да поплувам малко.
Тя облича отново банските и клина, обува маратонките и застава с горнището в ръка. Плъзва поглед към голите му гърди, мускулестите ръце, татуировката на рамото, изгорелите рамене и светлия, игрив поглед.
— Следващия път ти си отдолу — усмихва се тя.
— Следващия път — развеселен повтаря той. — Знаех си, че ще ти хареса.
Тя не спира да се смее и да маха, протестирайки с ръка. Той ляга усмихнат по гръб, загледан в небето. Чува го да си подсвирква, когато тръгва през гората към тесния, стръмен бряг, където е закотвена яхтата.
Спира и облича горнището, преди да се спусне надолу.
Стъпила на борда, Пенелопе се чуди дали Виула още спи. Мисли си да сложи тенджерата с пресни картофи и няколко стръка копър, после да се измие и преоблече. Странно, че кърмата е мокра, като след дъжд. Виула сигурно е мила кой знае защо. Нещо не е наред. Пенелопе не може да го изрече с думи, но е настръхнала от напрежение. Става съвсем тихо, когато песента на птиците изведнъж секва. Чуват се само лекото плискане на водата към корпуса и приглушеното скърцане на въжето около пъна. Тя долавя собствените си движения. Слиза по стълбата към кърмата, вижда, че вратата на отделението за гости е отворена. Лампата свети, но Виула не е вътре. Усеща, че ръката й трепери, когато почуква на вратата на тясната тоалетна. Отваря я, надниква и се връща на палубата. В далечината вижда, че Бьорн се е запътил към водата. Започва да ръкомаха, но той не я забелязва.
3
На шведски Allemansrätt — Общо право за преминаване и временно пребиваване върху частен имот в Швеция. — Бел.прев.