— Рано на другата сутрин се явих, за да пусна заповедта за арестуването му, но те си бяха отишли. И него го нямаше. Вбесих се, проучих го и установих, че е син на градски съветник, атлетически шампион, абсолвент в Харвард, чел е речта от името на студентите при завършването, шеф на студентското градче. Привилегирован. Напуснах полицията с големи почести, пълна пенсия, плюс допълнителна сума в брой за уреждане на „инвалидност“. Русокосият се върна в Бостън, ожени се за пари, родиха му се четири деца и стана шеф на банка. Аз си купих „Ранчо Илегало“5. Тук си дадох сметка какъв съм, опитах да изкупя вината си за онези десет години като помагах на другите, раздавайки мъдрост на онези, които я приемат. — Той хвърли поглед на Майло, който не му обърна никакво внимание. — Щастлив край, така ли е, доктор Психология?
— Надявам се.
— Тогава надеждите ти са напразни, защото точно сега онова русо момче го пренасят на носилка в Алтадена, умиращ от СПИН шибан скелет. Самотен, защото женичката и четирите му деца са го отритнали, като сквернословно телефонно обаждане. Открих го, ходих му на посещения. Всъщност вчера го видях и му смених шибаните пелени.
Майло се покашля. Кроти се обърна към него.
— Белдинг — отвърна Майло, вадейки тефтера си. — Затуй сме дошли да говорим.
— А, така ли — каза с отвращение Кроти.
Никой не продума за известно време.
— Господин Кроти, защо мислите, че Белдинг е бил латентен? — започнах пръв аз.
Старецът се закашля и махна с ръка.
— А, кой, по дяволите, знае. Може и да не е бил. Може би аз съм пълен с помия. Само едно нещо мога да ти кажа, той не беше „чукач“, независимо как пресата преиначаваше срещите му с всичките онези артистки. Наистина съм го срещал. На едно парти. Той имаше навик да назначава ченгета за охрана. А понякога, не съвсем извън задълженията, управлението му се слагаше по страхотен начин — целуваха богатия му задник, докато не блеснеше.
— Бъди по-конкретен — каза Майло.
— Да, правилно. Веднъж, трябва да е било през четирийсет и девета или петдесета ме изтеглиха от едно разследване по обвинение за изтезаване на деца и ме изпратиха на един от купоните му в Бел Еър. Голямо благотворително парти, цял симфоничен оркестър, всички първенци се мотаеха напред-назад, множество женска плът, голямо чукане из гардеробните. Но всичко, което „чукача“ Белдинг правеше, бе да наблюдава останалите. Такъв беше той — зяпач. Като някаква шибана камера на два крака. Помня, че си помислих какво студено копеле бе — потискащ другите. Потаен.
— Това ли ти беше срещата с него?
— Да. Стиснахме си шибаните ръце все пак.
— Защо го нарекохте порочен? — попитах.
— Наричам убийството порочно.
— Кого е убил?
Кроти си избърса челюстта и се покашля.
— Хиляди хора, скапаняко — всички онези, които шибаните му самолети бомбардираха.
Майло изглеждаше отвратен.
— Благодарим ти за политическия коментар. Още нещо имаш ли да ни кажеш за Белдинг?
— Доста ви казах.
— А нещо за дясната му ръка — Видал?
— Били Сводника ли? И той беше на партито. Много мазен. С хубави зъби. Прекрасни на вид зъби.
— Нещо друго, освен състоянието на неговите зъби?
— Предполагаше се, че той бе човека, който доставяше на Белдинг момичета.
— А нещо за партитата с Пентагона? — попита Майло. — Онези, за които Белдинг е бил разследван. Управлението имаше ли задължение да осигурява охраната на тях?
— Не би ме изненадало. Както вече казах, управлението играеше напълно в неговия отбор.
— Назови имена — настоя Майло с приготвен за целта молив.
— Беше много отдавна.
— Слушай, Елстън, не ти платих стотачка, за да получа нещо, което няма да ми свърши работа дори и в клозета.
Кроти се засмя.
— Момче в твоето положение не получава нищо в клозета, скапльо.
Майло прокара ръка по лицето си. Устните му бяха стиснати до посиняване.
— Добре де, добре. Двамата, които бяха в малкото джобче на Белдинг, си бяха чифт боклуци, наречени Хюмъл и Де Гранцфелд. Вече работеха към управлението, когато аз пристигнах — като шефове на отдели. Много скоро Хюмъл бе преназначен за шофьор на шефа. След година вече бе лейтенант в отдела в Нютън, а това на нищо не приличаше, защото той бе една расистка свиня. Използваха го да ходи на Мейн стрийт и да пребива цветнокожи проститутки. Носеше ръкавици от свинска кожа, за да се предпази от инфекция.