Бе твърде замаян, за да помръдне, но Калипсо веднага скочи на крака.
— Побързай! — Тя причита през плажа, взе торбите с припаси и хукна към сала. — Не знам колко дълго ще остане!
— Но… — изправи се Лио. Почувства краката си като от камък. Току-що се бе убедил, че има още седмица в Огигия. А сега нямаше време дори да си довърши вечерята.
— Това ли е вълшебният сал?
— Да! — извика Калипсо. — И може би ще те отведе където трябва! Но не трябва да се мотаем. Магията на острова определено е нестабилна. Може да повреди навигационното ти устройство.
Тя взе конзолата и се затича към сала, което накара Лио да се размърда. Той й помогна да закрепи жиците към малкия рул в задната част на плавателния съд. Салът вече си имаше мачта, така че Лио и Калипсо завлекоха платното, което бяха подготвили, на борда и се заеха с такелажа.
Работеха в съвършена хармония. Дори в хижата на Хефест Лио не бе открил някой с интуиция, подобна на тази на безсмъртното момиче. За нула време вдигнаха платното и качиха припасите на борда. Лио натисна клавишите по Архимедовата сфера, промърмори бърза молитва към баща си и конзолата от божествен бронз заработи.
Такелажът се опъна. Платната се завъртяха и салът започна да дращи по пясъка, сякаш се мъчеше да стигне вълните, но нещо му пречи.
— Върви — каза Калипсо.
Лио се извърна към нея. Бе толкова близо, че не се въздържа. Ухаеше на канела и дърво. Никога не бе помирисвал нещо толкова прекрасно.
— Салът най-после дойде — каза той.
Калипсо изсумтя. Очите й май бяха зачервени. Не се виждаше ясно на лунната светлина.
— Чак сега ли забеляза?
— Но ако той идва само за момчета, които харесваш…
— Не си насилвай късмета, Лио Валдес — каза тя. — Все още те мразя.
— Добре.
— И няма да се връщаш тук — настоя тя. — Не давай празни обещания.
— Дай тогава да дам пълно — отвърна той, — понеже аз съвсем определено…
Тя сграбчи лицето му и го целуна страстно, което го накара да замлъкне.
Въпреки всичките си закачки, Лио никога досега не се бе целувал. Пайпър го бе дарявала със сестрински целувки по бузата, но това не се броеше. Тази бе първата му истинска целувка. Ако имаше платки и жици в главата му, сигурно бяха изгорели.
— Това не се случи — каза накрая Калипсо, след като го отблъсна.
— Добре. — Гласът му прозвуча една идея по-високо от обичайното.
— Махни се.
— Добре.
Тя се обърна, гневно бършейки сълзите от очите си, след което се отдалечи по плажа. Бризът развя косата й.
Лио искаше да я извика, но вятърът изду платното и салът се отдалечи от брега. Той се опита да нагласи навигационното устройство. Когато отново погледна назад, Огигия бе вече само тъмно петно, а огънят бе като пулсиращо оранжево сърце.
Още долавяше вкуса на целувката й по устните си.
Това не се случи — каза си той. — Не мога да съм влюбен в безсмъртно момиче. И дори да мога, тя няма как да е влюбена в мен. Невъзможно е.
Докато салът му се люлееше по вълните, за да го върне в света на смъртните, той най-после разбра последния ред от Пророчеството.
Клетва ще се спази с последен дъх.
Знаеше колко опасни могат да бъдат клетвите. Но не му пукаше.
— Ще се върна за теб, Калипсо — каза той на нощния вятър. — Кълна се в реката Стикс!
LIII. Анабет
Анабет никога не се бе страхувала от тъмното.
Но пък тъмното обикновено не бе високо дванайсет метра, нямаше черни криле, камшик, направен от звезди, и сенчеста коленица, теглена от коне вампири.
Никс бе прекалено внушителна. Надвиснала над бездната, тя бе фигура от завихрени пепел и пушек, голяма колкото статуята на Атина Партенос, но съвсем жива. Одеждите й бяха по-черни и от най-черната нощ, осеяни със светлинките на съзвездия, все едно в роклята й се зараждаха галактиките. Лицето й бе почти невидимо, с изключение на очите, които сияеха като квазари14. Когато крилете й плющяха, по мрака плъзваха вълни от още по-гъст мрак, които накараха клепачите на Анабет да натежат и почти я приспаха.
Колесницата на богинята бе направена от същия материал, от който бе изваян и мечът на Нико ди Анджело — стикска стомана. Теглеха я два огромни, чисто черни коня със заострени сребърни зъби. Животните размахваха копита сред мрака на бездната и ту придобиваха плътна форма, ту ставаха на пушек.
14
Космически обекти, излъчващи огромно количество енергия. Яркостта им е много голяма и закриват светлината на звездите около тях. Счита се, че източникът на тази енергия са масивни черни дупки в центъра на галактиките, където са разположени самите квазари. — Бел.ред.