— Е… — изтътна като гръмотевица гласът на бога, — синът на Юпитер се завръща.
Аустер го каза така, сякаш Джейсън е закъснял. Героят се изкуши да напомни на вятърничавия бог, че е прекарвал часове наред в чакане всеки ден, но вместо това само се поклони.
— Господарю — каза той, — получихте ли новини от моя приятел?
— Приятел?
— Лио Валдес — опита се да остане търпелив Джейсън, — момчето, отвлечено от ветровете.
— О… да. Или по-скоро не. Не сме получили никакви новини. Не е бил отвлечен от моите ветрове. Несъмнено това е работа на Борей и неговите отвратителни чеда.
— Ами… да. Вече знаем това.
— И то е единствената причина, поради която ви подслоних. — Веждите на Аустер изпуснаха пара. — Трябва да се противопоставим на Борей! Северните ветрове трябва да бъдат отблъснати!
— Да, господарю. Но за да се противопоставим на Борей, трябва да напуснем пристанището.
— Ах, пристанището — облегна се назад богът и се засмя. Дъждът заваля по-силно от брадата му. — Знаеш ли кога за последно допуснах кораб на смъртни в пристанището си? Царят на Либия… казваше се Псиол. Той ме обвини за горещия вятър, изсушил посевите му. Можеш ли да си представиш?
Джейсън стисна зъби. Знаеше, че не бива да пришпорва Аустер. В дъждовната си форма бе тромав и муден.
— А вие бяхте ли изгорили посевите му?
— Разбира се! — усмихна се Аустер. — Но какво очакваше Псиол, когато ги пося на границата със Сахара? Глупецът хвърли целия си флот срещу мен. Искаше да унищожи замъка ми, тъй че южният вятър да не задуха никога повече. Но вместо това аз унищожих всичките му кораби!
— Разбира се…
— Ти не си Псиол, нали? — присви очи Аустер.
— Не, господарю Аустер. Аз съм Джейсън Грейс, синът на…
— Юпитер! Разбира се. Аз обичам децата на Юпитер. Защо обаче още не си напуснал пристанището ми?
— Нямаме разрешение за напускане, господарю — потисна въздишката си Джейсън, — освен това корабът ни е повреден. За да поправим двигателя, ни трябва помощта на нашия механик Лио Валдес, освен ако вие не знаете друг начин…
— Хм… — Аустер вдигна пръсти и около тях се завъртя пясъчен вихър като жезъл. — Знаеш ли, хората казват за мен, че съм лекомислен. През някои дни съм унищожителят на посеви, жежкият вятър от Африка, страховитият сироко15! През други обаче съм нежен и нося топлите дъждове и хладните мъгли на Южното Средиземноморие. А по време на ваканцията съм в Канкун! Така или иначе, в древни времена хората едновременно се бояха от мен и ме обичаха. За един бог непредвидимостта може да бъде сила.
— В такъв случай трябва да сте изключително могъщ — позволи си да отвърне Джейсън.
— Благодаря! Наистина е така! Същото обаче не може да се каже и за полубоговете. — Аустер се приведе напред, толкова близо, че Джейсън усети аромата на дъжд, на подгизнали поля и на горещи плажове. — Джейсън Грейс, напомняш ми на собствените ми деца. Хвърчиш от място на място и не си решил кой си. Всеки ден си различен. Но ако можеш да обърнеш ветропоказателя, в каква посока ще бъде?
Джейсън усети как по гърба му избива пот.
— Извинете?
— Казваш, че ти трябва навигатор. Че искаш разрешението ми да напуснеш. Но според мен не ти трябва нито едно от двете. Просто е време да избереш накъде да вървиш. От вятър, който духа напосоки, няма никаква полза.
— Аз… не разбирам.
Но още докато го изговаряше, си даде сметка, че разбира. Нико му бе разказал как не може да си намери място никъде. Но той поне не се бе обвързал и можеше да върви накъдето си поиска.
Докато Джейсън с месеци се бе измъчвал от въпроса къде всъщност му е мястото. Винаги се бе бунтувал срещу традициите на лагер „Юпитер“, срещу политическите интриги и вътрешните борби. Рейна наистина бе добър човек и имаше нужда от помощта му. Ако отново й обърнеше гръб… властта можеше да попадне в някого като Октавиан и така всичко, което Джейсън обичаше в Нов Рим, щеше да бъде погубено. Как можеше да е такъв егоист, че да напусне? Самата мисъл за това го изпълваше с чувство за вина.
Но дълбоко в сърцето си той знаеше, че иска да бъде в лагера на нечистокръвните. Месеците, които бе изкарал там с Лио и Пайпър, го бяха накарали да се чувства по-удовлетворен, отколкото през целия си живот в лагер „Юпитер“. Освен това, в гръцкия лагер имаше шанс да срещне баща си. При римляните боговете не ходеха почти никога.
Джейсън си пое дълбоко въздух.
15
Средиземноморски вятър, който идва от Сахара и в Северна Африка и Южна Европа достига скоростта на ураган. — Бел.ред.