— Лио е прав. Имаме работа.
Всички схванаха намека и започнаха да събират храната си. Тези, които не си бяха допили напитките, го направиха.
Внезапно Хейзъл ахна.
— Хора…
Тя посочи към хоризонта на североизток. Първоначално Джейсън не различи нищо, освен морето. Но тогава във въздуха проблесна нещо като черна мълния, къс от нощта, хвърлен, за да помрачи светлината на деня.
— Не виждам нищо — изръмжа тренер Хедж.
— Нито пък аз — добави Пайпър.
Джейсън огледа лицата на приятелите си. Повечето изглеждаха просто объркани. Нико бе единственият от останалите, забелязал черната мълния.
— Не може да бъде… — промърмори той. — Гърция е на стотици километри оттук.
Но мракът се появи отново, като за миг изсмука цветовете от хоризонта.
— Мислиш, че това е Епир? — Джейсън целият настръхна, все едно ударен от хиляда волта ток. Не знаеше защо вижда тъмните петна. Той не бе дете на Подземното царство. Но това го накара да се изпълни с лоши предчувствия.
— Домът на Хадес е отворен — кимна Нико.
След няколко секунди оттекна далечен тътен като от артилерийски огън.
— Започва се — прошепна Хейзъл.
— Какво се започва? — попита Лио.
Когато следващата мълния удари, очите на Хейзъл помръкнаха като пламнало фолио.
— Последната атака на Гея — каза тя. — Портите на Смъртта работят извънредно. Нейните сили нахлуват на талази в света на смъртните.
— Няма да успеем навреме — поклати глава Нико. — Когато стигнем храма, вече ще ни чака армия от чудовища!
— Тогава ще ги победим — стисна зъби Джейсън — и ще стигнем по-бързо, отколкото мислиш. Лио отново е с нас. Той ще ни осигури скоростта, която ни е нужна. — След това се обърна към него. — Нали така, адмирале?
Лио успя да се усмихне. В погледа му се четеше благодарност.
— Време е да политаме, момчета и момичета — каза той. — Вашият чичо Лио все още има някой и друг номер в ръкава си!
LXI. Пърси
Пърси още не бе мъртъв, но вече се бе уморил от това да се разхожда като труп.
Докато вървяха към сърцето на Тартара, той отново и отново поглеждаше към тялото си и се питаше дали наистина е неговото. Ръцете му изглеждаха като пръчки, увити в избеляла кожа, а скелетоподобните му крака сякаш се разпадаха на всяка крачка. Бе се научил да се движи горе-долу нормално в рамките на Мъртвешката мъгла, но магическият саван го караше да се чувства все едно е в балон с хелий.
Опасяваше се, че мъглата никога няма да се вдигне, дори да успееха да се измъкнат от Тартара. Не искаше да прекара остатъка от живота си като дубльор в сериала „Живите мъртви“17.
Пърси се опита да се съсредоточи върху нещо друго, но не знаеше накъде да погледне.
Земята под краката му бе с отблъскващ лилав оттенък и пулсираше с мрежи от вени. В тъмночервеникавата светлина на кървавите облаци обвитата в Мъртвешка мъгла Анабет изглеждаше като току-що съживено зомби.
Но най-потискаща бе гледката пред тях. Докъдето поглед стигаше, се бе ширнала армия от чудовища — ята крилати араи, племена от тътрещи се циклопи, облаци от летящи зли духове. Хиляди злодеи, може би дори десетки хиляди, вървяха неуморно и се бутаха един в друг с ръмжене, като в претъркана съблекалня в училище за мутанти, в която няма място за всички.
Боб ги поведе по края на армията. Не направи опит да се скрие, пък и нямаше смисъл. С височина от над три метра и сребърен ореол, титанът се забелязваше отдалеч.
На около трийсет метра от най-близките чудовища Боб се обърна към Пърси и рече:
— Мълчете и стойте зад мен. Няма да ви забележат.
— Дано — отвърна Пърси.
Малък Боб се събуди върху рамото на титана. Той замърка с познатия сеизмичен тътен и опъна гръбче, като за миг отново стана на скелет. Поне той бе спокоен.
Анабет погледна към собствените си мъртвешки ръце.
— Боб… щом сме невидими, ти как успяваш да ни видиш? Технически сме…
— Технически да — отвърна Боб, — но ние сме приятели.
— Никс и децата й ни видяха — отвърна Анабет.
17
Популярен американски хорър сериал за нападнат от зомбита град. Базиран е на едноименната комиксова поредица. — Бел.ред.