— Работата на портиер поне е почтена — продължи Боб. — Чистя кочината, която другите оставяте след себе си. И накрая всичко става по-хубаво, дори двореца на Хадес. На теб обаче не ти пука каква свинщина оставяш подире си. Сляпо последва Кронос, а сега покорно следваш и Гея.
— Тя ни е майка! — изкрещя Хиперион.
— Страхотна майка, няма що — отвърна Боб. — Доколкото си спомням, дори не си направи труда да се събуди за нашата война с Олимп. От ясно по-ясно е, че предпочита второто поколение свои деца, гигантите.
— Вярно е — изръмжа Криос. — Чедата на Ямата.
— И двамата да мълчите! — заповяда им Хиперион. Гласът му потрепери от ужас. — Никога не знаете дали мама не слуша отнякъде.
Асансьорът изсвири и тримата титани подскочиха. Нима бяха минали дванайсет минути? Пърси бе изгубил представа за времето. Криос свали пръст от бутона и извика:
— Двойно червено! Къде сте, Двойно червено?
Тумби чудовища започнаха да се бутат едно друго, но никое не приближи напред.
— Казах им да си пазят тъпите билети! — разкрещя се Криос. — Губите реда си, Двойно червено!
Анабет застана на позиция точно зад Хиперион. Вдигна меча от драконова кост над основата на веригите. Осветена от блясъка на титана, тя приличаше на горящ труп.
Вдигна три пръста, готова да преброи. Трябваше да срежат веригите преди следващата група да стигне асансьора. Трябваше обаче и да са сигурни, че титаните няма да ги забележат.
— Просто чудесно — изруга Хиперион. — Това тотално ще обърка опашката.
След това се озъби на Боб.
— Направи избора си, братко. Бий се с нас или ни помогни. Нямам време за лекциите ти.
Боб погледна към Пърси и Анабет. Пърси помисли, че ще започне битка, но вместо това той вдигна върха на копието си.
— Добре тогава. Ще застана на пост. Кой иска да си почине малко?
— Аз, разбира се — отвърна Хиперион.
— Не, аз! — скара му се Криос. — Натискам бутона от толкова много време, че палецът ми ще окапе!
— Аз пък стоя тук от по-отдавна — изсумтя Хиперион. — Вие пазете Портите, а аз ще се кача горе в света на смъртните. Имам да си отмъщавам на някои гръцки герои!
— Само ти ли! — оплака се Криос. — Онова гадно римлянче, което лети към Епир, ме уби на късмет. Сега е мой ред да го довърша!
— Глупости! — изтегли меча си Хиперион. — Внимавай да не те довърша аз, овча главо!
— Само опитай! — вдигна собствения си меч Криос. — Няма да остана нито миг повече в тази смрадлива яма!
Анабет срещна погледа на Пърси и отвори уста. Едно… Две…
Но преди да удари веригата, се разнесе неистов крясък, звук, по-оглушителен от излитането на ракета. Пърси можа само да си помисли „Олеле!“, след което хълмът избухна. Ударната върна го събори назад, а върху Криос и Хиперион избухна черен шрапнел18, който ги разкъса като хартия.
СМРАДЛИВА ЯМА — разнесе се гробовен глас сред полята. Подобната на трескава плът земя се разтърси.
Боб се изправи на крака. По някаква причина експлозията не го бе засегнала. Той размаха копието пред себе си и се опита да намери източника на гласа. Малък Боб се бе сгушил в комбинезона му.
Анабет се бе приземила на около шест метра от вратите. Когато се изправи, Пърси се почувства толкова облекчен, че му отне известно време да осъзнае, че тя изглежда като себе си. Мъртвешката мъгла се бе изпарила.
Погледна към ръцете си. Неговата маскировка също я нямаше.
ТИТАНИ — процеди презрително гласът. — НИЗШИ ТВАРИ. СЛАБИ. НЕМОЩНИ.
Въздухът пред Портите на Смъртта натежа и помръкна. Създанието, което се появи, бе толкова масивно и излъчваше такава омраза, че на Пърси му идеше да се скрие някъде и да заплаче.
Вместо това обаче той се насили да погледне право към фигурата на бога, като започна от черните ботуши, големи колкото ковчези. Краката бяха покрити с броня от черен метал, а плътта бе пурпурна и мускулеста като земята наоколо. Ризницата му бе изградена от хиляди почернели, криви кости, вплетени в едно и поддържани от колан от усукани чудовищни ръце.
Върху нагръдника изникваха и потъваха неясните лица на клети уроди — циклопи, горгони, великани и дори дракони, — които сякаш се мъчеха да излязат.
Ръцете на воина бяха голи — мускулести, червеникаволилави, лъщящи и огромни като кранове.
Но най-ужасна от всичко бе главата, покрита с шлем от разтопени скала и метал, сляти в едно безформено цяло от шипове и пулсираща магма.
18
Шрапнелът е артилерийски боеприпас, зареден с готови поразяващи елементи, които при взривяване се разпръскват. — Бел.ред.