— Боб, недей! — каза Пърси с умолителен поглед. — Той ще те унищожи завинаги. Няма да се върнеш повече. Няма да се преродиш.
— Кой може да знае какво ще стане? — сви рамене Боб. — Важното е, че ти трябва да вървиш. Тартара е прав за едно. Не можем да го победим. Можем само да ви спечелим време.
Портите се опитаха да се затворят около крака на Анабет.
— Дванайсет минути — каза титанът. — Мога да ви дам това.
— Пърси, задръж вратите.
Анабет скочи и прегърна титана през врата. Тя го целуна по бузата, а очите й бяха пълни с толкова сълзи, че не можеше да вижда. Брадясалото лице на Боб ухаеше на почистващи препарати с аромат на лимон и сапун.
— Чудовищата са вечни — каза тя и се опита да не заплаче с глас. — Ще си спомняме за теб и за Дамасин като за герои. Най-добрият титан и най-добрият гигант. Ще разкажем историята на децата си. Някой ден ще се преродите.
Боб разроши косата й. Кожата около очите му се набръчка от уморената усмивка, която огря лицето му.
— Това е прекрасно. Дотогава, приятели, кажете на слънцето и звездите едно здравей от мен. И бъдете силни. Това може би няма да е последната жертва, която правите, за да спрете Гея.
След това я избута.
— Нямаме повече време. Вървете!
Анабет стисна ръката на Пърси и го издърпа в асансьора. Видя за последно как Меонийския дракон захапва един великан и го разтърсва като играчка в устата си, докато Дамасин мушка краката на Тартара.
Богът на Ямата посочи Портите на Смъртта и изкрещя:
ЧУДОВИЩА, СПРЕТЕ ГИ!
Малкият саблезъб Боб изви гръб и изръмжа, готов за битката на живота си.
Боб намигна на Анабет.
— Дръжте Портите затворени от вашата страна — каза той. — Те ще се съпротивляват на пътуването ви. Дръжте ги…
И тогава вратите се затвориха.
LXXII. Анабет
— Пърси, помогни ми! — извика Анабет.
Тя опря тяло в лявата врата и започна да я притиска към центъра. Пърси направи същото отдясно. Нямаше дръжки или нещо друго, за което да се хванат. Докато асансьорът се издигаше, Портите се разклатиха и опитаха да се отворят, заплашвайки да ги изхвърлят в безкрайната празнота между живота и смъртта.
Раменете на Анабет изгаряха от болка. Приятната музика от вътрешността на асансьора не им помагаше. Неслучайно чудовищата винаги бяха готови да унищожат света — песните за пиня колади19 и танци в дъжда определено ги настройваха на такава вълна.
— Изоставихме Боб и Дамасин — изграчи Пърси. — Те ще умрат за нас, а ние просто…
— Зная — отвърна тя. — Богове, Пърси, зная.
Анабет бе почти доволна от това, че трябва да притиска Портите. Ужасът не напускаше сърцето й и това я поддържаше да не се поддаде на депресията. Да изостави Боб и Дамасин бе най-трудното нещо, което бе правила досега.
С години се бе ядосвала, че други лагерници отиват да извършват подвизи, а нея оставят в хижата. Бе гледала как другите се покриват със слава… или не се завръщат. От седемгодишна си бе мислила — Защо не мога да докажа уменията си? Защо не ми дават да извърша подвиг?
Сега осъзна, че най-голямото изпитание за едно дете на Атина не бе да извърши подвиг или да влезе в смъртоносна битка, а да вземе стратегическото решение да отстъпи и да остави някой друг да се жертва. Някой приятел. Трябваше да приеме факта, че не може да спаси всички. Че не може да реши всеки проблем.
Мразеше се заради това, но нямаше време за самосъжаления. Преглътна сълзите си.
— Пърси, Портите — предупреди тя.
Вратите опитваха да се отворят и през процепите навлизаше полъх… Озон? Сяра?
Пърси натисна с всичка сила от своята страна и цепнатината се затвори. Очите му пламтяха от ярост. Надяваше се, че не й е сърдит, но нямаше да го обвинява, ако е. Ако това го поддържаше на крака, нека.
— Ще убия Гея — процеди той. — Ще я разкъсам с голи ръце.
Анабет кимна, но си мислеше за самодоволството на Тартара. Той не можеше да бъде убит. Нито пък Гея. Пред такава сила дори титаните и гигантите бяха безпомощни. Героите пък нямаха никакъв шанс.
Освен това си спомни предупреждението на Боб.
„Това може би няма да е последната жертва, която правите, за да спрете Гея.“
Усети до мозъка на костите си, че тези думи са истинни.
19
Пиня колада (от исп: Piña Colada) е сладък, алкохолен коктейл, съставен от ром, крем от кокосов орех и сок от ананас. — Бел.ред.