Без да погледне към Ребека, той рече:
— За мен цялата история с Другите Памети е много трудна за възприемане. Винаги е било така. Паметта би трябвало да носи мъдрост, но в случая е друго. Всичко се свежда до начина, по който се обръщаме към нея, както и за какво и къде си служим с придобитото познание.
Равинът се обърна, все още с лице в сянката:
— Какво казва гласът в теб? Гласът на онази, за която ти мислиш като за Лусила?
Ребека не пропусна да отбележи, че му е приятно да произнася това име. Щом Лусила може да говори чрез дъщеря на Скрития Израел, значи още е жива и не е била предадена.
Докато отвръщаше, жената сведе погледа си:
— Казва, че разполагаме с онези вътрешни изображения, звуци и усещания, които идват след повикване или влизат без покана, когато е нужно.
— О да, при потребност! А какво е тя, ако не сетивни сведения от плътта, която може да е била там, където ти не бива да ходиш… и да вършиш осъдителни неща?
Други тела, други спомени — помисли Ребека. След като го бе опознала от опит, разбираше, че никога няма да го напусне доброволно. — Може би наистина съм станала бин-джезъритка. Ето от какво се бои той.
— Ще ти кажа нещо — рече равинът. — „Критичното пресичане на живо съзнание“ не представлява нищо повече от онова, което, осъзнаваш като собствени решения, поели от самата теб сякаш нишки към живота на другите.
— Да видим собствените си действия като реакцията на другите — точно така го приемат сестрите.
— Това е мъдрост. Към какво се стремят те според уважаемата госпожа вътре в теб?
— Влияние върху съзряването на човешкия род.
— Хм. И вярва, че събитията не са отвъд нейното влияние, а просто са недостижими за сетивата й. Да, почти умно. Но зрялост… Ех, Ребека, не се ли намесваме в план от по-висш порядък? Имат ли право човеците да поставят граници на сътвореното от Йехова? Мисля, че Лито II го е разбрал, А уважаемата дама в теб го отрича.
— За него казва, че е Отвратителен тиранин.
— Наистина е бил, но и преди Лито е имало мъдри тирани, а без съмнение ще има и други след нас.
— Наричат го Шейтан.
— Да, притежавал e собствена сатанинска сила. Споделям техните страхове. Но мисля, че по-скоро е имал способността да споява като цимент, отколкото да вижда в бъдното. Така че просто е придал форма на онова, което е зърнал.
— Същото казва и дамата. И още: съхранил е техния граал.
— Да, те отново са на границата на мъдростта.
Дълбока въздишка разтърси равина и той пак се загледа в приборите на стената. Енергията за утрешния ден.
После върна вниманието си към Ребека. В нея бе настъпила промяна. Не можеше да не го забележи. Твърде много бе заприличала на онези в „Бин Джезърит“. Напълно разбираемо впрочем. Всички ония хора от Лампадас бяха окупирали мислите й. Но те не бяха като свинете в Гадара4, подкарани към морето заедно с бесовете в тях. А аз не съм Иисус.
— Как гледаш на разказаното от тях за старшата майка Одрейди, която често пращала по дяволите собствените си архивисти заедно с цялата им служба? Ама че работа! Не са ли архивите като книги, в които запазваме събраната своя мъдрост?
— Равин, да гледам ли на себе си като на архивист?
Въпросът и го пообърка, но същевременно хвърли светлина върху проблема. Той се поусмихна и рече:
— Ще споделя нещо с теб, дъще. Донякъде съм съгласен с въпросната Одрейди. Архиварите винаги мрънкат за щяло и нещяло.
— Да ги приема ли също за мъдро решение?
О, с каква стеснителност зададе въпроса си!
— Да, дъще, повярвай ми, че е мъдро. Колко внимателно архивните служители прикриват и най-слабия намек за свое мнение. Само редят дума след дума. Какво високомерие!
— Рави, как преценяват с кои думи да си послужат?
— Аха, капчица истина стигна до теб, дъще. Онези от „Бин Джезърит“ не са придобили мъдрост; причината е в техния граал.
Тя го видя изписано на лицето му: Опитва се да ме изпълни със съмнения за животите, които нося в себе си.
— Нека ти кажа още нещо за „Бин Джезърит“ — рече мъжът.
Но умът му внезапно се превърна в бял лист. Нито дума, никакъв мъдър съвет. Не беше му се случвало от години. Оставаше му само една възможност — откровеността.
— Може би много дълго, моя Ребека, те са вървели по пътя към Дамаск5, неосветен от заслепяващ пламък. Чувам твърденията им, че техните действия целят добруването на човешкия род. Но някак си не мога да го приема, нито пък вярвам, че Тиранът е успял да го забележи.
4
Един от десетте главни укрепени града в древна Палестина. Там Иисус Христос подсторва зли бесове, приели образ на свине, да се издавят в Галилейското море. — Б. пр.
5
Алюзия с плодородния и обилно напояван район около главния град на Сирия, оприличаван в древността с Едема. За евреите обаче е мрачно място, защото Нерон заповядва избиването на 10 000 техни сънародници заради големия им брой. — Б. пр.