— Да, старша майко — прозвуча сконфузено от осъзнатото прорицание.
За да намали напрежението, Одрейди подхвърли на момичето един цитат:
— „Не съм река, аз съм мрежа“. Изрекъл е тези думи в Ясна поляна, когато е бил само на дванайсет години. Няма да ги откриете в дневниците му, но те може би са най-значимото, останало от него.
После се обърна и се отдалечи още преди събеседничката й да се е съвзела. Поучавай винаги!
Заснова из централните кухненски помещения в поредната инспекционна обиколка, проверявайки за неочистена мазнина по вътрешните ръбчета на подредените тенджери и всевъзможни съдове, като не пропусна да отбележи внимателния поглед и на главния готвач-преподавател, следящ хода на обиколката й.
Кухнята бе напоена с приятни благоуханни изпарения, вдигащи се от приготвяната храна. Навред се разнасяше тонизиращият шум на рязане и бъркане, ала обичайните шеги и закачки стихнаха, когато тя влезе.
Заобиколи дългата работна маса с наредени около нея забързани помощници и се отправи към подиума на главния готвач и преподавател. Беше едър и пълен мъж с изпъкнали скули, лицето му — румено като месата, за които се грижеше с цялото си умение. За Одрейди той несъмнено оставаше един от най-видните главни готвачи в цялата история на „Бин Джезърит“. Името му подхождаше напълно — Пласидо Салат17. Мъжът също не се съмняваше, че има запазено място в нейните мисли поради не една причина, включително и заради факта, че бе обучил главния й личен готвач. ВИП-посетителите отпреди времената на почитаемите мами биваха удостоявани с посещение на неговата кухня и дегустация на деликатеси:
„Позволете ми да ви представя нашия старши готвач Пласидо Салат.“
Неговият специалитет „говеждо по Пласидо“ бе обект на завист за мнозина. Почти суров и сервиран с пикантен сос от подправки и горчица, който не скриваше текстурата на месото.
Одрейди намираше ястието за прекалено екзотично, макар никога да не бе изразявала гласно мнението си. Когато Салат й посвети цялото си внимание (след леко прекъсване за корекция на един сос), старшата майка каза:
— Пласидо, хапва ми се нещо специално.
Той разпозна на часа Увертюрата. Одрейди винаги заявяваше желанието си по този начин, поръчвайки „специалното си ястие“.
— Варени стриди, може би?
Танцът започва — помисли тя. И двамата добре знаеха какво иска височайшата посетителка.
— Чудесно! — прие Одрейди и продължи познатото изпълнение: — Но много внимателно, Пласидо, за да не се преварят стридите. В бульона да има малко от нашата целина на прах.
— Също и щипка червен пипер, нали?
— Винаги го харесвам. Да, внимавай също с мелинджа. Съвсем, съвсем мъничко.
— Разбира се, старша майко. — Той с ужас обърна очи при мисълта, че би могъл да прекали с мелинджа. — Подправката веднага убива вкуса.
— Пласидо, свари стридите в сок от миди. Бих предпочела ти лично да следиш за приготвянето, като леко ги разбъркваш до момента, когато започнат да се сбръчкват.
— И нито секунда повече, старша майко.
— Встрани притопли достатъчно маслено мляко. Но не го възвирай.
Той не скри учудването си, че може да бъде заподозрян в евентуално възвиране на млякото, предназначено за ястието от стриди.
— Малка бучка масълце в съда за сервиране — продължи Одрейди. — Залей я с приготвения вече бульон.
— Без шери ли?
— Ах, Пласидо, колко съм доволна, че пое лична отговорност за любимото ми блюдо! Забравих за шерито.
(Е, всички добре знаеха, че старшата майка никога не забравя за каквото и да е, но стъпката бе задължителна в танца.)
— Три унции шери в приготвяния бульон — каза той.
— Стопли го, за да излезе алкохолът.
— Разбира се! Но така, че да се запазят ароматите.
— Кубчета пържен хляб или от тънките солени бисквити?
— Кубчета, моля.
Седнала на маса в една от нишите, Одрейди изяде две порции варени стриди, спомняйки си как ги бе вкусвало някога Морското дете. Тати й даде да опита ястието още когато едва можеше да насочва лъжицата към устата си. Той сам го приготвяше по собствена рецепта. Одрейди я предаде на Салат.
Тя му направи комплимент за избора на виното.
— Особено ми харесва предпочитанието ти към шабли18 в добавка на моите стриди.
— Много сухо шабли с остър привкус, старша майко. От едно от най-добрите ни лозя. Превъзходно отнася стридената миризма.
Тамалани я откри в нишата. Винаги знаеха къде да намерят старшата майка, когато им трябваше!
— Готови сме.
Неудоволствие ли бе изписано по лицето й?
— Къде ще спрем довечера?