— Това, което казваш е истина — отвърна старицата. — Старите богове са мъртви, но не чак толкова, защото са се върнали към живота под нова форма. Хермес например се е превърнал в Хермес Тризмегистус, светец покровител на алхимиците. Култът към него не е позволен, но пък не е и забранен.
— Радвам се да чуя това — каза Аззи. — И все пак защо ме повика тук?
— Ти си демон, нали, господине? — поинтересува се старата вещица.
— Да. Как позна?
— Има нещо достолепно и злокобно в държането ти — отвърна вещицата. — Осанката ти излъчва непрогледно и неумолимо Зло, което те отличава от околните, колкото и голяма да е тълпата.
Аззи знаеше, че циганките имат много тънки сетива, които използват, когато-ласкаят клиентите си. Въпреки това той бръкна в торбата си, извади една златна монета и й я даде.
— Давам ти я заради изкусния ти език. А сега ми кажи какво искаш от мен.
— Господарят ми иска да поговори с теб.
— Е, добре — отвърна Аззи. Много време бе минало, откакто не си беше бъбрил с някой от старите богове. — Къде е той?
Циганката коленичи пред олтара и започна да мърмори нещо. След миг белият мрамор засвети с наситена розова светлина. Камъкът оживя, статуята се протегна, слезе от пиедестала си и седна до Аззи.
— Иди да намериш нещо за пиене — каза Хермес на старицата.
Когато тя излезе, той продължи:
— Отдавна не сме се виждали, Аззи.
— Така е — съгласи се Аззи. — Радвам се да те срещна отново, Хермес. Когато християнството е надвило езичниците — другите вероизповедания, знаеш — аз не съм бил на Земята, но все пак искам да ти изкажа своите съболезнования.
— Благодаря — каза Хермес, — но всъщност ние не загубихме нищо. Всички имаме работа. Боговете, искам да кажа. Движим се в крак с времето и понякога държим добри позиции и в двата лагера — и на светците, и на демоните. Това доста разширява кръгозора. Много може да се говори за междинния статут.
— Радвам се да го чуя — каза Аззи. — Има нещо тъжно в мисълта за един бог, останал без работа.
— Не се тревожи за нас, Аззи. Накарах слугинята си Аиса да те повика, защото ми каза, че си изглеждал тъжен и объркан. Може би съм в състояние да ти помогна?
— Много любезно от твоя страна. Дали можеш да ми кажеш какво се е случило тук от Калигула насам?
— Е, с две думи, Римската империя се разпадна заради нахлуването на варварите и отравянето с олово. Сега навсякъде има варвари. Наричат себе си Франки, Саксонци и Весготи. Създали са империя, която наричат „Света римска империя“3.
— Света? — изненада се Аззи.
— Така я наричат — поясни Хермес. — Не знам защо.
— Но как точно се разпадна истинската Римска империя?
— Можеш да го прочетеш във всяка история, но приеми думите ми — Римската империя се разпадна й това беше краят на Класическата ера. Периодът, в който сме сега, се нарича, или по-точно, ще се нарича след като свърши, „Средновековие“. За малко пропусна тъмните векове в началото. Доста се позабавлявахме тогава, казвам ти. Но и сега не е зле.
— Коя година е? — попита Аззи.
— Хилядната.
— Хилядолетието!?
— Да.
— Значи времето за състезанието е дошло!
— Точно така, Аззи. Дошло е времето, когато силите на Мрака и силите на Светлината ще се срещнат във великото състезание, за да решат кой ще определя съдбата на човечеството през следващите хиляда години, дали всичко ще е за добро или за зло. Ти какво смяташ да направиш във връзка с това?
— Аз? — попита Аззи. — Че какво мога да направя аз?
— Можеш да участваш в състезанието. Аззи поклати глава.
— Представителят на Злото се избира от Великия съвет на Злите сили. Те винаги си имат любимци и поверяват състезанието в ръцете на някой от близките си приятели. Нямам никакъв шанс.
— Така беше преди — каза Хермес. — Но доколкото разбрах, Адът се реформира. Силите на Светлината много са го притиснали. Връзкарството, колкото и чудесно да е само по себе си, вече не е достатъчно, за да утвърди гледната им точка. Сега, доколкото ми е известно, изборът на състезател ще бъде направен въз основа на заслуги.
— Заслуги! Това е ново понятие! Но все пак, не бих могъл да направя нищо.
— Не бъди пораженец като толкова много други демони — каза Хермес строго. — Много от тях са чисто и просто мързеливи — дай им само да вземат опиати, да си разказват врели-некипели и да търсят лекия път през вечността. Ти не си като тях, Аззи. Ти си по-умен, по-инициативен, имаш принципи. Направи нещо. Може би ще успееш.
— Но не знам какво мога да направя! — отвърна Аззи. — И дори да знаех, нямам пари, за да осъществя каквото и да било.
3
Империя в Централна и Западна Европа, състояща се предимно от германски държавици, основана през 962 г. с коронясването на Ото I от папата и просъществувала до 1806 г. когато на престола е Франсис II. — Бел. пр.