Бащата на Лазарус се подсмихна и заприлича на Теди Рузвелт.
— Сержант, вие току-що ме накарахте да се откажа от писмото, което бях подготвил за генерала. Аз се занимавам с планиране и обучение, така че никоя нова програма няма да увеличи канцеларската работа, ако това зависи само от мен. Вече се бях поизпотил, докато обмислях как да я сведа до минимум, и вие ми дадохте отличен съвет. Кажете, защо не откликнахте на предложението да се обучите за офицер? Впрочем, ако искате, недейте да казвате — това си е ваша работа.
(Каня се да излъжа, татко — нима мога да ти кажа без заобикалки, че на фронта взводният може да разчита да оцелее към двайсет минути, ако действа по устав, когато поеме командването на взвода. Войната е жестока!)
— Хайде да си представим, че аз ще се съглася, сър. Един месец ще мине, докато нещата бъдат утвърдени. Ще последват още три месеца в Бенинг, Ливънуърт или другаде, където ме пратят. Сетне връщане тук или изпращане някъде си: получавам новобранци. Прекарвам шест месеца с тях и поемаме с корабите. Там наново предстоят учения, доколкото знам. Общо всичко прави около година; войната свършва, а аз така и не съм воювал.
— Хмм… може и да сте прав. Вие искате да заминете за Франция, така ли?
— Да, сър! (Пази, Боже!)
— Миналата неделя в Канзас Сити тъстът ми каза, че точно така ще ми отговорите. Но сегашното ви положение, сержант, би могло да ви разочарова, ако не бяха нашивките ви. Ние имаме тук учебна база и наблюдаваме всеки инструктор. Неспособните ги изпращаме на фронта, но се вкопчваме с желязна хватка и не пускаме кадърните. Впрочем има и изключения… — Бащата на Лазарус се усмихна отново. — „Помолиха“ ни — това е учтивият еквивалент на заповедта — да излъчим няколко най-добри инструктори за бойната подготовка в тила на войските ни във Франция. Известна ми е вашата квалификация и откакто бях уведомен от тъста ми за вашето съществуване, винаги съм се интересувал какви са отзивите за вас в седмичните отчети. Проявили сте учудващ професионализъм за човек, който не е служил в армията. Не смятам за недостатък леката лична недисциплинираност. Абсолютно дисциплинираният войник е същото като казармения войник. Est-ce que vous parlez la lanque française?
— Oui, mon capitaine.
— Eh, bien! Dâut-être vous avez enrôlé autrefois en la Légion Etrangère, n’est-ce pas?
— Pardon, mon capitaine? Je ne comprends pas.96
— Аз също ще престана да разбирам, ако кажем още три думи на френски. Но аз го уча, защото разчитам да се преместя във Франция от това забутано местенце, така че забравете за въпроса ми, Бронсън. Дали съществува вероятност френските власти да се заинтересуват от вас? Все ми е едно с какво сте се занимавали в миналото, на военното министерство — също. Но ние сме длъжни да защитаваме своите хора.
Лазарус леко се забави с отговора. (Татко недвусмислено намеква, че ме смята за дезертьор от Чуждестранния легион или за беглец от Дяволския остров, или за още някой от този род, така че възнамерява да ме брани от френските власти.)
— Няма такава вероятност, сър.
— Радвам се да го чуя. Тука приказваха за това и онова… Татенцето Джонсън нищо не можа да опровергае или да потвърди. Между другото… Изправете се за малко. А сега се обърнете наляво, моля. Интересува ме лицето ви. Сега съм напълно убеден, Бронсън. Не помня чичото на моята съпруга, но съм абсолютно сигурен, че сте роднина на моя тъст, и неговата теория безспорно е правдоподобна. Това ни прави до известна степен роднини. След като свърши войната, ние може би ще успеем да изясним всичко. Но чух, че децата ми ви наричат чичо Тед. Това ме устройва напълно — май и вас също ви устройва?
— Аз нямам възражения, сър. В моето положение е хубаво да имам семейство.
— Така си и мислех. Още нещо (ще забравите какво съм ви казал още щом излезете оттук): предполагам, че от нашивките ви ще има нужда в един от близките дни. Веднага щом ви дадат отпуската, за която не сте молил. И когато това се случи, гледайте да няма никакви истории. Разбрахте ли?
— Да, капитане.
— Бих искал да съм заедно с вас — би се харесало на стария Джонсън. Но не мога да разчитам на това. И моля ви помнете: аз нищо не съм ви казвал.
96
— Добре ли говорите френски?
— Съвсем добре, капитане.
— Хубаво! Служили сте в Чуждестранния легион, нали така?
— Извинете, капитане, не ви разбирам, (фр.) —