— Искаш да му разкажеш за всичко, така ли?
— Обожаеми Тиъдър, разбира се, че ще го сторя. Някои неща, които ти казах днес, ще бъдат смекчени, а други — премълчани. Брайън не настоява да му призная всичко. Но тези работи не го притесняват, уредихме въпроса още преди петнадесет години. Той наистина има доверие на моята преценка и на вкуса ми. — Тя тихичко се изкиска в ухото му. — Срам ме е, че толкова рядко ми се налага да му признавам нещо, защото той обича да слуша за приключенията ми. И ме кара да му разказвам за тях пак и пак, сякаш препрочита любими книги. Бих искала да му разправя за случилото се още утре. Но няма да го сторя. Ала ще запомня всичко.
— Утре ли ще дойде?
— Да, към края на деня. И едва ли ще ми позволи да заспя. По телефона ми заръча да „л. в. л. и. д. з. с. р. к.“, за да може да ме „с. п. н. д. н.“. Което означава „да легна в леглото и да заспя с разтворени крака“, за да може да ме „събуди по най-добрия начин“. Но аз само се престорвам, че спя, въпреки че той гледа винаги да се промъкне в стаята крадешком. — Тя се изкиска. — А после ние си играем. Когато той ме буди, аз се правя, че се събуждам, и произнасям не неговото, а друго, чуждо име. Простенвам: „О, Албърт, скъпи, мислех си, че никога няма да дойдеш!“ — или нещо от този род. А после идва неговият ред да каже нещо от сорта: „Това е Бъфало Бил, мисис Моли97! Мълчи и се залавяй за работа!“ Тогава аз млъквам и ние започваме да се трудим без нито дума повече.
— Чудесно, мисис Моли. Това ли е най-доброто, на което си способна?
— Старая се с всичка сила, Бъфало Бил. Но сега съм толкова възбудена, че не мога да мисля, и може би съм объркала нещо. Би ми се искало да повторим. Нямате ли намерение да ми дадете този шанс, сър?
— Само ако ми обещаеш, че няма да се престараваш. Ако това дотук не беше най-доброто, на което си способна, един по-качествен труд би ме нокаутирал.
— Разсъждаваш точно като мъжа ми и дори плътта ти е същата, особено там… И миризмата ти е като неговата.
— А твоята кожа ухае като кожата на Тамара.
— Наистина ли? А в леглото напомням ли ти на нея?
(Тамара знае хиляди начини да се люби, скъпа, но тя рядко прибягва до нещо необикновено. Любовта, мила моя, не е техника, а отношение. Желание да ощастливиш някого и умение да го направиш. Но мен ме порази доколко изтънко си овладяла техниката — на Александрия биха платили скъпо за теб.)
— Напомняш ми. Но приликата се изразява в отношението към това, което правиш. Тамара усеща какво става в ума на другия и му дава онова, от което той се нуждае. Дава му точно това.
— Значи тя умее да чете мисли? Тогава не приличам на нея.
— Не, Тамара не умее да чете мисли. Тя усеща другия и разбира какво му трябва. И невинаги това е сексът. А при вас нима не се случва Брайън да има нужда от нещо съвсем друго?
— Разбира се, че се случва. Ако е изморен или ядосан. Тогава обуздавам желанията си и започвам да масажирам гърба и главата му. Или просто го прегръщам, за да го приспя, а после той пък ме събужда „по най-добрия начин“. Ако не ме желае, не се опитвам да го изям жив.
— Не, ти наистина много приличаш на Тамара. Когато тя ме лекуваше, Морийн, отначало дори не се и опитваше да се люби с мен. Просто спеше в моята стая, хранеше се заедно с мен, разговаряхме, когато имах желание за това. А после едно десет дни просто спа в леглото ми — и нощните кошмари престанаха да ме измъчват. Но една нощ се събудих и Тамара мълчаливо ми се отдаде. Любихме се цяла нощ, а на сутринта разбрах, че съм здрав. Престанала бе да ме боли душата. Ти си същата, Морийн… Ти също знаеш всичко и всичко правиш както трябва. Толкова тъгувах за дома, толкова ме тревожеше войната — но всичко изчезна. Ти пропъди всичките ми тревоги. Кажи ми какво изпита през онази нощ, когато за пръв път ме видя в дома си?
— Влюбих се в теб от пръв поглед… като глупава ученичка. И моментално те пожелах. Вече ти го казах.
— А според теб какво чувствах аз?
— Как какво? Ти беше възбуден.
— Да, така е. Пък аз си мислех, че никой нищо не забелязва.
— Разбира се, не съм видяла какво става с панталона ти или нещо от този род. Няма нужда човек да се вглежда, за да види тези неща. Мъжете толкова лесно се смущават. Просто виждах, че изпитваш същото като мен — а аз бях възбудена като малка разгонена кучка. Като истинска кучка — няма защо да шикалкавя, когато става дума за леглото. И когато ме погледна в гостната, веднага разбрах, че имаме нужда един от друг, страшно се смутих и избягах в кухнята, за да се успокоя.