Той се поклони дълбоко.
— Благодаря ви, приятелю, за вашата преласкава оценка, но все пак се боя, че съм едва в началото на пътя, който искам да извървя. Вярно е, знам граматиката и думите, но все още не умея да ги изговарям.
— Всъщност — казах аз — изговаряте ги отлично.
— Не е така — отвърна той. — Добре знам, че по говора и маниерите ми във вашия Лондон всеки би разбрал, че съм чужденец. Това не ми е достатъчно. Тук аз съм благородник, аз съм бояр55, простолюдието ме познава, тук съм господар. Но един пришълец в чужда земя56… та той е никой. Хората не го познават, а да не го познават, означава да не ги е грижа за него. Ще бъда доволен, когато съм като останалите, така че никой да не се спира, когато ме види, и да не прекъсва речта си, щом чуе моята, с „Ха-ха! Чужденец!“. Толкова дълго съм бил господар, че искам да си остана такъв или поне да нямам такъв. Дошъл сте не само като представител на моя приятел Питър Хокинс от Ексетър57, за да ми разкажете относно новото ми имение в Лондон. Вярвам, че вие ще останете тук да си починете известно време с мен, така че от вас да усвоя английската интонация58 — и бих желал да ми посочвате всяка грешката59 в речта ми, дори и най-малката. Съжалявам, че се налагаше да отсъствам толкова дълго днес, но знам, че ще простите на някой с толкова много важни задължения.
Разбира се, казах всичко, което ми хрумна, за да му засвидетелствам, че съм на негово разположение, и попитах дали мога да посещавам тази стая, когато пожелая.
— Да, разбира се — отговори той и добави: — стига да желаете, може да се разхождате навсякъде в замъка, освен където вратите са заключени. Там едва ли бихте поискали да отидете. Има причина нещата да са такива, каквито са, и ако виждахте през моите очи, ако ви беше известно онова, което и на мен, вероятно щяхте да разберете по-добре.
След като му казах, че съм сигурен в това, той продължи:
— Ние сме в Трансилвания, а Трансилвания не е Англия. Нашият живот не е като вашия, много неща ще ви се сторят необичайни. Нещо повече, от това, което ми разказахте за досегашните ви преживявания, разбирам, че сте донякъде наясно със странностите ни.
Оттам подехме дълъг разговор. И тъй като бе видно, че му се приказва дори единствено заради самото говорене, го попитах много неща за онова, което ми се бе случило или ми бе направило впечатление. Понякога той отклоняваше темата или твърдеше, че не разбира, но по-често отговаряше най-искрено на всичките ми запитвания. В течение на разговора придобих смелост и поисках да ми обясни някои от странните неща от изминалата нощ като например защо кочияшът следваше сините пламъци, които беше видял. Той ми обясни, че имало поверие, според което през една определена нощ в годината — всъщност именно предната — когато злите духове бродят безпрепятствено, сините пламъци обозначават заровено имане.
— Било е скрито — продължи той — в местността, която сте прекосили през изминалата нощ, това е несъмнено. През вековете власи, саксонци и турци са воювали за нея. Та по онези места едва ли има и фут пръст, който да не е бил напоен от човешка кръв на бранници или пък нашественици. Някога в онези времена австрийци и унгарци прииждали с орди, а родолюбиви люде излизали да ги посрещнат — мъже и жени, старци и дори деца — чакали сред канарите над прохода нашествениците да приближат, за да ги погубят, отприщвайки върху им унищожителни лавини. Когато врагът триумфирал, не открил много, защото всякаква плячка била в обятията на родната земя.
— Но как — заговорих аз — е останало неоткрита толкова дълго, щом като има сигурен знак къде се намирала, стига човек само да си направи труда да погледне?
Графът се усмихна, устните му се плъзнаха над венците и се подадоха необичайно дългите и остри кучешки зъби.
— Защото селянинът по сърце е глупав и малодушен! — отвърна той. — Пламъците се появяват само в една нощ, а тогава никой местен, ако има как, не би прекрачил прага си. И уважаеми господине, даже да го направи, не ще знае какво да стори. Та дори селянинът, за когото ми разказвате как е отбелязал мястото на пламъка, няма да знае къде да търси собствения си знак през деня. Мога да се закълна, че даже вие не бихте могли да намерите тези места отново?
— Тук сте прав — заявих аз. — Знам не повече от мъртвите къде да ги открия.
След това преминахме на други теми.
— Хайде — каза той накрая, — разкажете ми за Лондон и къщата, която сте ми осигурили.
С извинение за проявената небрежност отидох в стаята си, за да взема документите от чантата. Докато ги подреждах, от съседното помещение се раздрънчаха порцелан и сребърни подноси, а когато се върнах там, масата бе разчистена, а лампата запалена, тъй като стаята дотогава бе потънала в мрак. Кабинетът — или ако му приляга повече библиотеката — също вече беше осветен и вътре заварих графа, излегнат на канапето, от всички възможно беше избрал да чете точно английски пътеводител „Брадшоу“60. Щом влязох, той премести книгите и листовете от масата и заедно заразглеждахме всевъзможни скици, актове, чертежи. Интересуваше го всичко и ми зададе безброй въпроси относно мястото и околностите му. Несъмнено беше проучил предварително всичко, което бе успял да открие за квартала, защото в крайна сметка очевидно знаеше много повече от мен. Когато отбелязах това, той отвърна:
55
Бояр — вариант за произнасяне на „боляр“, разпространен в по-голямата част от славяноезичния свят.
56
„(…) пришълец в чужда земя (…)“ — фраза, която Мойсей изрича при раждането на първият му син, Изход 2:22 (библейските цитати са по „Библия“, Издава Св. Синод на Българската църква, с., 1992). Библейските паралели в книгата са многобройни. Четирима от героите (Джонатан, Мина, Луси и д-р Сюърд) водят свои дневници, описващи едни и същи събития, като сведенията им понякога се припокриват. Вероятно тук авторът търси паралел с четиримата евангелисти от Библията.
58
„(…) английската интонация.“ — Джонатан е от Югозападна Англия, т.е. Дракула би усвоил интонацията на Хенри Ървинг, за която вече се спомена.
59
„Грешката“, вместо „грешка“ — Брам Стокър умишлено допуска грешка в речта на Дракула, като не поставя неопределителния член пред „
60
Пътеводител „Брадшоу“ — месечно издание на английския картограф Джордж Брадшоу, което съдържа разписания за железниците на Обединеното кралство.