— За проклетия всичко е измислено много добре — каза Бъргър. — Това е един отличен начин да се усложнят нещата, за да не можем да направим връзка между оръжието, с което е извършено убийството, и обвиняемата. Това е станало вече веднъж, но ние няма да позволим то да се повтори.
— Защо няма да го допуснете? — запита Мейсън.
— Защото вие няма да бъдете тук — отвърна раздразнено Бъргър, — а в Сан Куентин1. Вече се изморих от всичко това и няма да позволя то да продължава. Този път играта ви се отнася до две оръжия и вие се надявате да убедите съдебните заседатели, че някой се е забъркал с доказателствата.
— Мисля, че това наистина е така — каза Мейсън — и че някой се опитва да обвини Адела Хейстингс в убийство.
— Добре, ние ще вземем тези доказателства и…
— Почакайте за момент — прекъсна го Мейсън. — Ако възнамерявате да изнесете хартията извън кантората ми, преди това трябва да я изследвате тук, за да се избегне всякакво съмнение, че тя е била срязана и разгъната и…
— О, аз ще приема, че тя е била срязана в службата на Бейсън, — каза уморено прокурорът. — Това е част от общия ви план и аз ще ви кажа какво мисля да направя с вас, Пери Мейсън — ще заведа и двама ви в службата на Хейстингс.
— Аз съм готов за това, но Дела Стрийт трябва…
— Не ме интересува какво трябва да направи тя — прекъсна го прокурорът, — но вие и двамата ще дойдете с мене сега, и то веднага.
ГЛАВА 10
В заседателната зала в службата на Хейстингс Бъргър пое инициативата в своите ръце.
— Искам всички служители да дойдат тук — нареди той. — Аз съм районният прокурор Хамилтън Бъргър, а това е лейтенант Траг от отдел „Убийства“ към полицията. С мене е господин Пери Мейсън, адвокат, който представлява Адела Хейстингс, вдовицата на покойния Гарвин Хейстингс. А това е секретарката му госпожица Дела Стрийт. Сега искам всички да се съберат тук, за да получа някои сведения за събитията, които са станали във вашата служба.
В гласа на Хамилтън Бъргър имаше нещо властно, някаква способност да влияе на хората и да внушава доверие, така че за няколко минути залата се препълни със служители.
— Преди всичко — започна Бъргър — искам да зная кой ръководи службата?
— Аз — обади се един мъж. — Казвам се Коноли Мейнард и от известно време замествам Гарвин Хейстингс.
Мейнард, мъж на около четиридесет години, с изпъкнали скули, сериозни сиви очи и твърда уста над масивната брадичка се приближи до прокурора.
— Кажете какво знаете за работите на покойния Хейстингс? — запита Бъргър.
— В действителност зная всичко, господин Бъргър.
— Имаше ли той някакво оръжие?
— Да, по-точно, имаше два револвера. Те бяха еднакво по марка и вид. Първия Хейстингс държеше в къщата си за своя защита. След като се раздели с жена си, той купи и втория револвер. Така единия даде на нея, а втория задържа за себе си. Не мога да кажа със сигурност кой от двата револвера й даде.
Бъргър изгледа полукръга от напрегнатите и любопитни лица пред себе Си.
— Кой е Симли Бейсън?
Бейсън пристъпи напред.
— Кажете какви са вашите задължения тук? — запита Бъргър.
— Господин Бейсън е мой заместник — намеси се Коноли Мейнард.
Бъргър отново се обърна към Бейсън:
— Какво знаете за работите на господин Хейстингс?
— Доста неща — отговори скромно Бейсън. — Може би не толкова, колкото Коноли Мейнард, но все пак достатъчно много.
— Знаете ли за двата револвера?
— Да.
— Добре ли познавате Адела Хейстингс?
— Познавам я много добре. Мисля, господин Бъргър, че всички по-стари служители тук я познават добре. Тя беше назначена за секретарка, преди да се омъжи за господин Хейстингс.
Бъргър се обърна към Мейнард:
— Какво ще кажете вие?
Мейнард се поколеба за момент и после отговори:
— Мисля, че преди да стане госпожа Хейстингс, Адела Стерлинг беше много добра служителка, но тъй като тя беше негова лична секретарка, моите контакти с нея се ограничаваха до изпълнение на нарежданията, давани от господин Хейстингс. Смятам, че като ръководител на служителите Бейсън имаше повече контакти с нея.
— Беше ли Хейстингс женен, когато тя започна за пръв път работа тук?
— Да.
— За кого?
— За Минерва Шелтън.
— И какво стана с този брак?
— Те се разведоха.
— Имаше ли Адела Стерлинг нещо общо с този развод? — обърна се Бъргър към Бейсън.
— Минерва мислеше така.
— Адела беше причина за развода — намеси се кротко Мейнард.