— Не рискувате ли много с твърдението си? — запита Мейсън и след това се обърна към Дела: — Моля те, постави тази опаковка в една кутия. Внимавай да не оставиш върху хартията много отпечатъци.
— Могат ли да се вземат отпечатъци от хартия? — запита бързо Бейсън.
— Това е нов метод — отговори Мейсън. — При него отпечатъците се откриват по-лесно по химически, отколкото по механичен начин.
— По дяволите — възкликна Бейсън. — Досега не знаех, че могат да се вземат отпечатъци и от хартия. Върху пакета навсякъде има отпечатъци от моите пръсти, а сигурно и от Розалия.
— Сигурно е така — потвърди Мейсън.
Дела Стрийт отвори вратата на килера и измъкна оттам една картонена кутия. След това хвана внимателно края на хартията и я постави вътре. После отстрани и последната хартия и откри стоманеносивия револвер.
Мейсън се наведе напред, пъхна един молив в спусъка на оръжието, повдигна го внимателно и го постави в чекмеджето на бюрото си.
— А сега — каза той — ще се обадим на лейтенант Траг, за да го уведомим, че оръжието, за което му бях казал, е било оставено не там, където трябва, и сега съм го намерил.
След това адвокатът се обърна към Бейсън:
— Мисля, че не е необходимо да ви задържам повече; Бейсън. Лейтенант Траг от отдел „Убийства“ е много деен и сигурно ще се появи тук след няколко минути. Той е силно заинтересуван да получи оръжието.
— Искате да кажете, че не е необходимо да оставам повече тук? — запита Бейсън.
— Мисля, че ще е по-добре за вас да си отидете.
— Ще се опитате ли да ме защитите?
— О, не. Преди всичко аз ще защитя моята клиентка — отговори Мейсън, — след това трябва да защитавам самия себе си. Вие сам вмъкнахте врата си в тая примка и сега от вас зависи как ще се защитите.
ГЛАВА 9
Гласът на Гърти по телефона звучеше възбудено:
— Тук е лейтенант Траг, придружен от районния прокурор Хамилтън Бъргър.
— Изпрати ги при мене — отвърна Мейсън и кимна на Дела: — Направи им честта да ги посрещнеш.
С малко изкривена усмивка Дела Стрийт стана и отвори вратата към коридора.
Хамилтън Бъргър и Траг влязоха с широки крачки в кабинета на адвоката.
По лицето на Траг беше изписана малко странна, извинителна усмивка, но районният прокурор беше мрачен и официален.
— Добре дошли! Как сте, господа? — посрещна ги Мейсън. — Предполагам, че сте дошли тук във връзка с оръжието. Не бихте ли седнали?
Хамилтън Бъргър започна веднага:
— Дойдохме във връзка с много неща, Мейсън, едно от тях е оръжието. Кажете, какво мислите да правите?
— Опитвам се да сътруднича на полицията — отвърна Мейсън.
— Част от сътрудничеството ви отива твърде далече — рязко каза Бъргър и кимна на Траг.
— Къде се намира сега оръжието? — запита лейтенантът.
Мейсън издърпа дясното чекмедже на бюрото си.
— Защо, когато бях последния път тук, то не се намираше в това чекмедже? — запита Траг.
— Това е дълга история, лейтенант.
— Дела ми съобщи по телефона, че си го оставил на друго място.
— Моля за извинение — усмихна се Мейсън, — но мисля, че моята секретарка каза, че оръжието е било поставено не там, където трябва.
— От кого?
— О, това е дълга история — повтори Мейсън. — Колебая се дали да ви я разкажа или не.
— По-добре е да ни разкажете всичко — настоя Хамилтън Бъргър, — защото аз също се колебая за нещо. Възнамерявам да ви изправя пред съда и се питам дали да ви обвиня в съучастие в убийство или в укриване и объркване на доказателства.
— При тези обстоятелства — каза Мейсън — може би ще бъде по-добре да не ви казвам нищо, преди да застана пред съда.
Бъргър се обърна към Траг:
— Може ли да прегледате оръжието дали по него се намират отпечатъци от пръсти?
— Рядко могат да се открият такива по едно оръжие — отвърна Траг. — Понякога отпечатъците от палец могат да се открият върху пълнителя на оръжие, но много трудно върху него. Както и да е, ще направя изследвания веднага, след като се завърна в службата.
Траг пъхна един молив в спусъка на револвера, отвори една чиста кутия, която носеше със себе си, но когато поиска да затвори капака и, Бъргър го спря.
— Провери за номера! — нареди той.
Траг вмъкна отново молива в спусъка и извади револвера.