Дванайсета нощ

Уилям Шекспир Дванайсета нощ 1

ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА

ОРСИНО — княз на Илирия

СЕБАСТИАН — брат на Виола

АНТОНИО — морски капитан, приятел на Себастиан

КАПИТАНЪТ — приятел на Виола

ВАЛЕНТИН, ТУРИО — благородници от двора на княза

СЪР ТОБИ ХЛЪЦ — вуйчо на Оливия

СЪР АНДРЮ ЧИКЧИРИК

МАЛВОЛИО — домоуправител на Оливия

ФАБИАН — слуга на Оливия

ФЕСТЕ — шут на Оливия

ОЛИВИЯ

ВИОЛА

МАРИЯ — прислужница на Оливия

Придворни, свещеник, моряци, свирачи и придружаващи

Място на действието: столицата на Илирия и морски бряг, недалеч от нея.

ПЪРВО ДЕЙСТВИЕ

ПЪРВА СЦЕНА

В двореца на княза.

Влизат Князът, Турио, Придворни и Свирачи.

КНЯЗЪТ

        Щом с музика се храни любовта,

        свирете, натъпчете ме без мяра,

        додето от преяждане със звуци

        гладът й заболее и умре!…

        Как беше? Повторете тук мотива!

        Заглъхна той в слуха ми като полъх,

        откраднал от лехата с теменужки

        дъха им и донесъл го до мен…

        Достатъчно! Не ми е сладък вече!

        Любов, ти тъй си жадна, че макар

        като море огромна, като него

        поглъщаш всичко в себе си; и всичко —

        най-трайното и скъпото дори —

        потъне ли във тебе, мигновено

        загубва откъм стойност и цена.

        О, тъй си ти с фантазии богата,

        че висша си фантазия самата!

ТУРИО

        Ще ходим ли на лов, мой княже?

КНЯЗЪТ

                                        Лов?

        А на какво?

ТУРИО

                        На едър дивеч, княже.

КНЯЗЪТ

        Какъв по-едър, Турио, от мен?

        Когато взорът ми за първи път

        видя Оливия, като че ли

        тя въздуха пречисти от зараза,

        и както Актеон2, съзрял Диана,

        в елен се аз превърнах и до днеска

        от своите желания съм гонен,

        тъй както той — от кучетата свои!

Влиза Валентин.

        Най-сетне! И какво ти каза тя?

ВАЛЕНТИН

        Простете, но графинята изобщо

        не ме прие, мой княже, и изпрати

        прислужницата да ми съобщи,

        че небосводът щял да я съгледа

        в откритото лице едва когато

        преминело под него седмо лято,

        защото дотогаз под черно було

        тя щяла да се крие и да ръси

        с горчиви сълзи стаите в дома си

        веднъж на ден, редовно; всичко туй,

        за да опази по-задълго свежа

        скръбта си по покойния си брат.

КНЯЗЪТ

        О, щом е с тъй чувствително сърце,

        че сестрин дълг изплаща толкоз дълго,

        кой знае как дълбоко ще обича,

        стрелата златна на Амур3, когато

        изтреби в нея всички други чувства

        и върху трите трона на духа й —

        сърце, чер дроб и мозък4 — възцари се

        единствен властник, за да я въздигне

        до истинско човешко съвършенство!

        Но да отидем, Турио, в гората —

        най-сладък е любовният ни блян

        сред цветен дъх, под навес от бръшлян!

Излизат.

ВТОРА СЦЕНА

На морския бряг.

Влизат Виола, Капитанът и Моряци.

ВИОЛА

        Приятели, коя е таз страна?

КАПИТАНЪТ

        Илирия5, госпожице.

ВИОЛА

                                Ах, боже!

        Защо ми е Илирия, когато

        в Елизия6 е скъпият ми брат!

        Или случайно може да е жив?

        Как мислите? Кажете ми, моряци!

КАПИТАНЪТ

        На случай се дължи, че вий сте жива!

ВИОЛА

        О, бедният ми брат! Но може би

        подобен случай е спасил и него?

КАПИТАНЪТ

        Възможно е, мадам. За да ви дам

        надежда, ще ви кажа, че видях го,

        когато корабът ни се разпука

        и вий, и тези неколцина тука

        се хванахте за лодката ни, как

        той — тласнат от надвисналата гибел —

        съобразително със хватка бърза

        завърза се за плаващ къс от мачта

        и както Арион7 върху делфина

        по бурните талази се понесе,

1

Оригиналното название на комедията — „Twelfth Night, or What You Will“ — „Дванайсета нощ, или Каквото щете“ — е свързано с дванайсетата нощ след Коледа, която бележела края на зимните празници и се празнувала по Шекспирово време с буйно веселие. Презимето на сър Тоби е в оригинала Belch, което значи уригване; а това на сър Андрю — Aguecheek, означаващо трескава, т.е. бледа буза.

2

Актеон (митол.) — млад гръцки ловец, който съгледал в гората къпещата се богиня на плодородието и лова Артемида (Диана). Разгневената богиня го превърнала в елен и той бил разкъсан от собствените си кучета.

3

Купидон (Амур) (митол.) — римски бог на любовта, изобразяван обикновено като крилато момченце — често сляпо, въоръжено с лък и стрели: златни — за щастливата любов, и оловни — за нещастната.

4

„…сърце, чер дроб и мозък…“ — органи, смятани по Шекспирово време за вместилище — съответно на чувствата, любовната страст и разсъдъка.

5

Илирия — с това название била означавана тази област на Балканския полуостров, която се намира непосредствено на изток от Адриатическо море, т.е. днешна Далмация и Албания. Тук това име е дадено на въображаема държава.

6

Елизий (митол.) — или Елисейски полета — с това название древните гърци са означавали полята на блажените, в които след смъртта си са попадали праведниците. Този рай на древните се намирал „на брега на Океана, в най-западната част на земния кръг“.

7

Арион — гръцки поет и музикант (VII в. пр.н.е.), за когото легендата разказва, че при едно негово пътуване по море моряците се сговорили да го убият, за да го ограбят, но той измолил от тях да изпее една последна песен, която била тъй сладка, че когато след нея певецът се хвърлил в морето, един делфин, очарован от изкуството му, го изнесъл на гърба си до брега.