Що се отнася до оръжието, ето какво бе вписано в бележника на Гордън: пет ловни пушки с централен ударник, една дълга далекобойна пушка и една дузина револвери; муниции — триста патрона с гилзи за оръжие, което се пълни от задната страна на дулото, две бурета барут по 25 фунта31 всяко и доста голямо количество олово, сачми и куршуми. Тези муниции, предназначени за лов при спирките на „Слуи“ по бреговете на Нова Зеландия, тук щяха да послужат за по-полезна цел — да осигурят живота на всички, ако не дай боже се наложеше да го защищават! В трюма имаше също известно количество сигнални ракети за поддържане на връзка през нощта, тридесетина заряда и снаряда за двете малки оръдия на яхтата, но дано не станеше нужда да ги използуват, за да отблъсват нападения на туземци. А облеклото и кухненските принадлежности бяха достатъчни за нуждите на младите корабокрушенци, дори ако им се наложеше да престоят дълго тук. Макар част от съдините да бяха се изпочупили при блъсването на „Слуи“ в рифа, все пак бяха останали достатъчно за кухнята и трапезата. Всъщност те не бяха толкова необходими предмети. По-важно беше да има фланелени, сукнени, памучни и брезентови дрехи в такова количество, че да могат да се сменят според колебанията на температурата. Наистина, ако тази земя се намираше на същата географска ширина, както Нова Зеландия — което беше твърде вероятно, защото откакто шхуната бе потеглила от Окланд, непрекъснато я бяха тласкали западните ветрове, — можеха да се очакват силни горещини през лятото и големи студове през зимата. За щастие на борда имаше много от ония дрехи, които са необходими за няколкоседмични походи, защото по море трябваше да се обличат дебело. Освен това в сандъците на екипажа се намираха панталони, вълнени фланели, мушами и дебело плетено бельо, които лесно можеха да се нагодят към ръста и на големи, и на малки, за да понесат суровата зима. Естествено, ако обстоятелствата наложеха да изоставят шхуната и да се настанят в по-сигурно жилище, всеки щеше да пренесе постелките си — койките имаха хубави дюшеци, чаршафи, възглавници, завивки и ако ги пазеха, тези всевъзможни предмети биха могли да траят дълго дълго! Дума, която би могла да значи „завинаги“! Ето какви бордови инструменти вписа Гордън в бележника си: два барометъра-анероиди, стоградусов спиртен термометър, два морски часовника, няколко от ония медни тръби, или рупори, които се употребяват при мъгли и се чуват на големи разстояния, три далекогледа с малък и голям обсег, един компас с нактоуз м два други с по-малки размери, един барометър, показващ приближаването на бури, и накрая няколко знамена на Обединеното кралство, без да се брои комплектът от флагчета, с помощта на които корабите могат да сигнализират в открито море. И най-после — една от ония малки гумени лодки, които се сгъват като куфар и служат за преминаване на река или езеро.
Що се отнася до инструментите, дърводелското сандъче съдържаше доста пълен комплект от тях, без да се смятат торбичките с гвоздеи, винтове и бурми, всевъзможна железария за дребни поправки на яхтата. Освен това не липсваха копчета, конци и игли, които майките на тия деца, предвиждайки, че често ще се кърпят, се бяха погрижили да им сложат. Нямаше опасност също да останат без огън: големият запас от кибрит в добавка към праханта и огнивото щеше да им стигне за дълго време, тъй че в това отношение можеха да бъдат спокойни.
На борда се намираха също големи карти; но те се отнасяха специално за бреговете на Новозеландския архипелаг, следователно бяха безполезни в тия непознати краища. За щастие Гордън бе взел със себе си един от ония общи атласи, които включват карти на Стария и Новия свят и особено атласа на Щилер, смятан от съвременните географи за най-съвършения от тоя род. Освен това библиотеката на яхтата притежаваше известен брой хубави английски и френски книги, най-вече пътеписи и няколко научни труда, да не говорим за двамата знаменити робинзоновци, които Сървис бе спасил, както някога Камоенс32 спасил своите „Лузиади“ — каквото бе направил и Гарнет от своя страна за прочутия си акордеон, измъкнат здрав и читав от трусовете на засядането. И накрая, освен всичко необходимо за четене имаше и всичко необходимо за писане — пера, моливи, мастило, хартия, а също и календар за 1860 година, на който Бакстър бе натоварен да зачерква последователно всеки изминат ден.
32
Луис ди Камоенс (1553—1570) — португалски поет, автор на епичната поема „Лузиади“, в която възпява пътуването на Раско да Гама до Индия. — Б. пр.