Внезапно Ема изправи рамене и в главата й нещо прищрака. Барбито-Кралица на бала. Тя въобще не си пасваше с нито един от предметите, които Сътън бе напъхала под матрака или в чекмеджетата. Ема взе куклата от мястото, където я беше оставила и я обърна с краката нагоре. Платът на роклята й се разтвори и разкри малка торбичка, зашита в най-долния пласт на балната рокля. Бинго.
Браво! Дори аз нямаше да се сетя да проверя куклата — а нали всъщност би трябвало сама да съм зашила торбичката там.
Ема бръкна с пръст вътре и напипа студен метал. Това беше малък, потъмнял сребърен ключ. Тя го извади на светло. Приличаше на ключ за дневник или кутия за бижута.
Някой почука и вратата на Сътън се отвори. На прага застана Лоръл, обвита в облак от парфюм, сложила ръце на хълбоците си. Лицето й беше кисело.
— Мама те вика долу за закуска. — Тя погледна към разпилените из стаята предмети. — Какво, за Бога, си правила тук?
Ема огледа бъркотията около себе си.
— Ами, нищо. Просто търсех една обица. — Тя взе една сребърна звезда на винтче, която току-що беше открила под леглото. — Намерих я.
— Какво е това? — Лоръл посочи укорително ключа в ръката на Ема.
Ема също го погледна и се изруга на ум. Защо не се беше сетила да го скрие, преди Лоръл да го види.
— О, нищо особено. Стари боклуци — смотолеви тя и пусна ключето върху нощното шкафче на Сътън, сякаш въобще не я интересуваше. Едва когато Лоръл се обърна и излезе, тя бързо го грабна и го пъхна в дънките на Сътън. Ако ключът бе толкова важен, че сестра й да го скрие толкова добре, той може би щеше да я отведе до някоя голяма тайна. И Ема нямаше намерение да се откаже, докато не разбере каква е тя.
Което несъмнено означаваше, че аз също нямаше да се откажа.
15.
Проект бегълци
В четвъртък следобед Ема караше моден дизайн, последния си час за деня. Покрай стените бяха подредени безглави манекени, увити в муселин. Импровизиран подиум минаваше през средата на стаята. Учениците седяха на работни маси и край тях бяха пръснати платове, ножици, копчета, ципове и конци. Неповторимият учител по дизайн в „Холиър“, господин Салинас, крачеше из стаята, обут в тесни панталони и вързал синьо шалче на врата си. Изглеждаше като по-малкия брат на Тим Гън1.
— Днешната презентация ще противопостави формата на функционалността — обяви той с писклив глас. После потупа с дългия си, кльощав пръст по лъскавата корица на френския „Воуг“, който неведнъж бе наричал своя Библия. — Това е въпросът на върха на езика на всеки моден редактор — продължи да размишлява той. — Как се пренася модата от подиума в реалния живот.
Ема погледна към манекена си. Само по себе си, творението й трудно можеше да бъде пренесено в реалния живот. Кръстът му бе обвит с кариран плат, набран странно от опита на Ема да направи трапецовидна пола. Черната шифонена блуза висеше разкривено, с неравни къдрички вместо яка. Най-зле беше брошката с форма на цвете, която Ема се беше опитала да измайстори от останалия кариран плат. Като се добавеха и червените следи от флумастер по горките ръце на манекена, той заприличваше на пияна ученичка, болна от шарка. Макар Ема да обичаше модата — тя обикаляше всички магазини втора ръка и се беше сдобила с доста тоалети, които изглеждаха скъпи — шиенето не беше от любимите й занимания. Подозираше, че Сътън е избрала този предмет по същата причина, поради която самата Ема бе избрала доста предмети в своята програма — защото по тях сравнително лесно се изкарваха шестици и не се изискваше много учене.
— Какво трябва да каже скритият във всеки един от вас творец? — продължаваше да дрънка господин Салинас. — Този въпрос трябва да си зададе всеки един от нас.
Ема наведе глава с надеждата, че господин Салинас няма да посочи нея — тя въобще не се опитваше да каже нещо. Имаше си други проблеми на главата, които заслужаваха повече мислене от противопоставянето на форма срещу функционалност, като например дали Теър беше убил сестра й, преди да излезе от затвора и отново да се върне при нея.
— Мадлин? — рече господин Салинас, наблягайки драматично върху първата сричка от името й. — Кажи ни какво си създала тук с тази авангардна балерина.
Мадлин се изправи и приглади черната си кожена пола. Тя беше най-добрата в класа и го знаеше.
1
Тим Гън — американски телевизионен водещ и моден консултант, най-известен с предаването си по МТВ „Проект Подиум“. — Б.пр.