— Опашка. И униформа?
— Проверих правилника. „Косата и брадата следва да са добре поддържани и в приемлива форма. Предпочитаната прическа не бива да пречи на правилното носене на фуражката или да оказва ефект върху външния вид. Дългата коса следва да се носи или вдигната, или събрана на опашка или плитка. Ластиците за коса и панделките са забранени“ — добави той.
— Боже, знаеш го наизуст! Говорим за това да бъдем неутрални, Якоб.
— Почти всички имат опашка — изтъкна той.
— Какво ще е следващото? Обеца на ухото?
— Малка перла с винтче, Конрад. Свалям я, преди да тръгна за работа. Но не би било нужно. „Позволено е носенето на обеци с малък диаметър, които да прилепват плътно към ухото“.
— Хм, ами все пак не си полицай под прикритие. Но ако не получим скоро новата сграда — продължи Сейер, — всичко, наречено сътрудничество с юристите, ще отиде по дяволите. То и сега не функционира, при положение че са на двеста метра по-надолу по улицата. Трябва да работим на едно и също място!
Скаре вдигна бутилката с „Айриш Стаут“ и си напълни чашата.
— Ако си сложа малко гел отгоре, ще изглежда по-къса. Ще ти кажа нещо. Йоран има по-дълга коса от моята. Просто е прекалено рядка.
— Но ще ти отива ли, Якоб? Да си залижеш косата?
— Не знам. Но с тези къдрици не ме вземат на сериозно. Госпожа Винтер се чудеше дали не съм аспирант или нещо подобно. — Отпи от тъмната бира. — Как върви с Робърт?
Сейер въздъхна.
— Като се имат предвид обстоятелствата, добре. Клише е, но имам основание да отговоря така.
— Младежите, които са били заедно с него, не са ли могли да направят нещо?
Сейер прокара пръст по запотената чаша.
— Сигурно са си мислили, че иска само да ги сплаши. Да ги засрами. Де да се бе задоволил с това.
— Но все трябва да има нещо, което са можели да направят! Мъртвопияно момче със заредена пушка и всички стоят като парализирани и гледат?
— Няма отговори на всички въпроси — възрази Сейер.
На Скаре не му се нравеше мисълта, че хората са подвластни в толкова голяма степен на момента и на собствените си примитивни импулси.
— Трябвало е обаче да бъде нещо изненадващо — смяташе Сейер.
— Достатъчно силно, за да го извади от емоционалната буря, в която сигурно се е намирал. Не са имали време обаче. Нито са разбирали човешката психика.
Сейер усети как нещо се промъква в съзнанието му. Изпита желание да си свие една цигара. Обаче си позволяваше само една на денонощие и обикновено я пушеше вечер, преди да си легне. Ако запали сега, ще си изчерпи квотата. Да изпуши две бе немислимо.
— Бил е решен да стреля. Трябвал му е отдушник.
„Бих могъл да изпуша половин — мислеше си. — И да си оставя фаса за преди лягане. Но това е като да мамя самия себе си“.
— Но е прекалено, дяволски гадно — добави Скаре с поглед към тавана, — да стоят като гръмнати и да гледат.
— Няма по-трудно нещо от това да застанеш по средата. Почти никой не го нрави.
— Може би отсега нататък ще пие малко по-малко — изрече Скаре замислено.
— Може би ще пие повече — поправи го Сейер.
Скаре наведе смирено глава и сключи ръце.
— Представѝ си как в момента, когато е вдигал пушката и се е прицелвал, Анита е припявала с ясен глас прекрасния, възхитителен псалм: „Onward Christian soldiers“18.
Неконтролируем смях обзе Сейер. Звукът беше басов и се разнесе из цялото заведение.
— Очарователно предложение — цвилеше той. — Във всеки случай изненадващо. Да, вероятно би се поколебал за момент.
— Говорим за силата на словото — напомни Скаре. — И за секунда не ти е хрумвало, нали?
— Не.
— Всички днес се плъзгат по повърхността. Липсва им стабилна опора — констатира Скаре драматично.
— Мога ли да попитам нещо? — изгледа го Сейер с любопитство. — Да разбирам ли, че според теб ти със сигурност ще отидеш в рая?
— Сто процента. Ако там, горе, има разногласие по въпроса, готов съм да се опълча срещу ангела. — Отпи глътка направо от бутилката. — Госпожа Винтер звъня два пъти този следобед — продължи уморено. — Надявам се момчето да се появи. Няма да ни е лесно с нея.
— Госпожа Винтер ли?
— Майката на Андреас. Който е изчезнал от вчера.
— Това ти е работата — отсече Сейер сухо.
— Ай, ай. Ten-four19. Знам каква ми е работата.
19
Ten-four. (англ.). — Десет-четири — според американската полицейска кодова система — Окей, разбрано. — Бел.прев.