Сега Андреас беше пред заплата. Заедно притежаваха главозамайващата сума от шейсет крони. Не стигаха дори за две бири.
— За какво мислиш? — попита изведнъж Андреас.
Зип направи гримаса.
— За Анита.
— Мамка му, намерил си за какво да мислиш.
— Какво имаш предвид?
Зип се нацупи.
— Та девойката е студена като камък.
— Имаш право.
Трябваше да погледне през прозореца, за да скрие лицето си.
— Колко патрона има в един пълнител? — попита беззвучно.
— Предполагам, че зависи. Защо?
— Мисля си за лицето й. Как изглеждаше преди това. Беше красива, нали.
Андреас вдигна рамене.
— Ако си достатъчно близо, пълнителят идва като един-единствен разкъсващ куршум. Говорих за малко с Роджър. Костта на носа стърчала и цялата челюст зеела. Едното око липсвало.
Дръпна си от цигарата.
— А Андерш? — продължи да разпитва. — Той нали е стоял зад Анита, когато се появил изстрелът. Горният му капак е бил целият перфориран.
Зип мълчеше и рисуваше картината пред себе си. Детайлите нямаха край. Мозъкът му гъмжеше от кадри от филми, забранени за лица под осемнайсет, широкоекранни, с дигитални звукови ефекти.
— По дяволите.
Андреас дигна очи към небето.
— От какво се оплакваш? Не беше сестра ти. That’s life, Zipp. All will be lost like tears in rain.3
Андреас цитираше Рой Бети4. Но Зип все още мислеше за Анита. Спомняше си смеха й, гласа и аромата. Спомняше си малкото зелено камъче на носа й. Всичко беше пръснато на парчета.
— Все пак съм спал с Анита. Странно е, като се замислиш — подхвърли тихо той.
— Има ли поне едно гърненце с мед в целия град, в което да не си си топвал нещото?
— Не, хе-хе. Не са много — подсмръкна така, сякаш носът му щеше да потече. — Робърт сигурно е бил обзет от самия дявол — промърмори. — Познавам го. Нещо сто процента е завладяло главата му.
— Така да го кажем. Беше напълно обсебен. Но не от дявола.
— Не?
— Боже Господи, човече. Беше мъртво пиян! Обладан от промилите. Мозъкът му беше парализиран. Изтощен, неспособен да отговаря за постъпките си и умопомрачително пиян. Ето ти го твоя дявол.
— Смятам да спра алкохола — обяви Зип мрачно.
При което Андреас избухна в смях, защото мисълта му се видя чудовищна. После всичко приключи. Атмосферата се разведри и Зип изхвърли кървавата картина от главата си. За кратко караха в мълчание.
— И вчера беше у Жената?
С ъгълчето на окото си видя бедрото на Андреас в светлите панталони.
— Да — отговори той.
Зип чу усмивката до себе си и молбата да не разпитва повече. Не представляваше някаква тайна. Беше му казал истината, че спят заедно. Или не беше? Изглежда само се подиграваше с него. Андреас се държеше толкова потайно, всъщност съвсем неразбираемо.
— Умът ми не побира как успяваш — засмя се Зип.
— Малко допълнителни крони — отвърна Андреас кратко. Гласът му не издаваше раздразнение, но все пак прозвуча предпазливо. — Нали постоянно си жаден.
И добави с огромен патос:
— Правя го заради нас, Зип.
Зип се опита да открие в думите му онова, което оставаше недоизказано. Андреас позираше на една художничка, която го рисуваше без дрехи. Опита се да си представи в каква поза — дали лежи на диван, или седи във фотьойл, или пък стои в някоя невъзможна престорена стойка. Не посмя да попита. Но любопитството го гризеше. Мисълта да захвърли дрехите си пред жена и да се остави да го наблюдават, докато стои напълно бездеен, предизвикваше в него единствено неприятно чувство. След това, разбира се, правили секс. Според думите на Андреас. И все пак, мислеше си той, какво ли е да стоиш неподвижно, докато някаква жена поглъща тялото ти до най-малкия детайл. Не че бе недоволен от себе си. Не беше дебел или прекалено малък, или нещо подобно. Но да те оглежда така жена.
3
That’s life, Zipp. All will be lost like tears in rain. (англ.). — Това е животът, Зип. Всичко ще изчезне като сълзи в дъжда. — Бел.прев.