Джеймс Ролинс
Джейк Ренсъм и виещият сфинкс
Пролог
Долината на Царете
Никой не бе в състояние да оцелее в подобна буря. Над пустинята Сахара се бяха надигнали облаци червен пясък, виеха страховито и се носеха в небето над Египет. Бурята скри слънцето и доби такива грандиозни мащаби, че можеше да бъде видяна от спътниците, които обикаляха в орбита около Земята. А там, долу, положението бе още по-лошо. Пясъчната вихрушка жулеше като шкурка всяко непокрито от плат парче кожа на онези нещастници, имали неблагоразумието или лошия късмет да бъдат застигнати от бурята.
Но старецът бе призован и знаеше, че трябва да се отзове.
Професор Насър Хури бе старши куратор в музея в Кайро, водещ специалист по история на Старото царство1.
Прегърбен леко, той продължаваше да крачи срещу жилещите като оси песъчинки, носени от вятъра. Обветреното му, загоряло от слънцето лице бе покрито с шал, а очите му бяха защитени от очила, наподобяващи тези на мотористите и пилотите.
Докато прекосяваше Долината на царете, той не бе в състояние да види по-далеч от собствения си нос, но добре познаваше пътя. Това важеше за всеки египтолог. В този лабиринт от варовикови хълмове и песъчливи дерета в продължение на хилядолетия бяха погребвани египетските фараони, включително прочутото момче фараон Тутанкамон.
Целта на Насър лежеше далеч пред него, отвъд района, който повечето археолози проучваха. Той вървеше срещу бурята, навлизаше все по-навътре и по-навътре в долината, към мястото, където се провеждаха най-новите разкопки. Ако някой минеше оттук, едва ли щеше да забележи нещо повече от най-обикновен кладенец, предназначен да напои с вода тази изпепелена от слънцето земя. Разрешения, униформи, екипировка… на всичко това бе изобразен черният грифон, добре познатото лого на компанията, която финансираше разкопките.
Бледсуърт Съндрайс & Индъстриз.
Корпорацията подпомагаше множество подобни благотворителни проекти в региона. Насър обаче знаеше истинската цел на този и бе получил достатъчно пари, за да запази тайната.
А сега бе призован.
Дали корпорацията бе намерила онова, което търсеше?
Разбира се, това бе невъзможно…
Макар да бе обгърнат от горещия дъх на пясъчната буря, Насър потръпна, когато достига ръба на кладенеца. Работниците се бяха изпокрили от бурята, затова мястото изглеждаше мрачно и пусто. Той прекоси купчините изоставено миньорско оборудване и застана пред отвора в скалистия склон, запечатан със стоманена врата в дървена рамка.
Набра кода върху клавиатурата и вратата се отвори. Насър се поколеба на прага. Макар пясъчната буря да виеше зад гърба му, той се сепна и спря неуверено. Под голям наклон надолу се спускаше тунел, осветен единствено от факлите, поставени в ниши на стените.
Насър пребори страха си и пое навътре. Нов порив на вятъра затръшна шумно вратата зад гърба му. Той се стресна и забърза напред.
Колкото по-бързо приключа тук, толкова по-рано ще се прибера у дома…
Постепенно стените се промениха — каменни блокове замениха грубо одялания варовик. Появиха се стъпала, древни, много древни стъпала, които се спускаха надолу и надолу. Насър се придържаше към осветената от факлите пътечка. Тунелът се стесни, стените сякаш се опитваха да го притиснат и да го принудят да се върне. Но той нямаше избор. По гърба му започнаха да се стичат струйки пот, но продължи да върви.
Най-сетне стигна до огромна зала, наподобяваща пещера. Това бе обширна сводеста камера, чиито стени бяха покрити с йероглифи. От залата излизаха други коридори, но Насър не можеше да откъсне погледа си от черните статуи, наредени покрай стените. Това бяха великолепни изображения на египетски воини от епохата на Старото царство. Всеки воин бе уникален на ръст, стойка, облик, но въпреки това всичките имаха нещо общо: изражението на ужас, застинало като маска на лицата им. Изпълнените им със страх погледи до един бяха втренчени в главата на каменната змия в центъра на помещението.
Тя бе висока колкото Насър. От издутата качулка в задната част на главата й ставаше ясно, че е кобра. Тази кобра обаче имаше три очи: две от тях бяха издялани във варовика, а третото бе разположено в горната част на черепа й. Третото око отразяваше пламъка на факлите, по повърхността му танцуваха кървавочервени отблясъци. То бе изработено от скъпоценен камък с размер на мъжки юмрук, шлифован във формата на овална очна орбита.
1
Старо царство — период от историята на Древен Египет, който обхваща годините от 2686 г. пр. хр. до 2181 г. пр. хр. Това е времето, в което Египет завладява Синай и Нубия и в което са построени първите пирамиди — Б.пр.