— Шадуф — попита Кейди, — какво има?
Той определено изглеждаше развълнуван. Отиде до масата и разстла върху нея навит на руло пергамент.
— Дойдох направо тук — каза. — Вие първи трябва да го видите.
Джейк застана до него. Кейди мина от другата му страна.
— Бях в пустинята — обясни Шадуф. — Проучвах района около Процепите.
Джейк знаеше, че сега Шадуф прекарва по-голямата част от времето си под открито небе. След като бе стоял две години в тъмницата на Кре, той не понасяше затворени пространства. Освен това Шадуф винаги бе проявявал интерес към пясъците около Анкх Тави и кристалите, които откриваше там.
— Разпънах палатката си в сянката на скалите, но скоро след като изгря луната долових някакво стържене, което ме накара да отида до стената. — Той погледна Джейк и Кейди. — Стената, на която е написано пророчеството на Лупи Пини.
Джейк се обърна към Кейди.
— Думите, които мама е написала…
— Да, да, точно така. — Шадуф определено бързаше. — Но когато стигнах до скалата, видях, че в камъка са издялани нови знаци. — Очите му се разшириха от учудване. — Стоях и гледах, а новите йероглифи се появяваха пред очите ми — чертичка по чертичка.
Той показа с ръце, а очите му блестяха от вълнение.
— Появиха се точно под старото пророчество. — Шадуф посочи свитъка. — Ново пророчество…, за съжаление не успях да го прочета, затова го копирах и ви го донесох.
— Защо на нас? — попита Кейди.
Той се обърна към тях, беше възбуден, опитваше се да ги накара да разберат.
— Това е ново пророчество… ново пророчество на Лупи Пини!
Шадуф кимна към Джейк.
— Смяташ, че майка ни е написала това ново послание? — попита Джейк.
— Да, разбира се. Че кой друг?
Сърцето му затуптя по-силно. Двамата с Кейди се спогледаха. Приведоха се над масата.
— Покажи ни го — каза Джейк.
Шадуф кимна енергично, разгърна свитъка и го притисна към масата. Появиха се следните думи, написани с разкривен почерк.
— Доста се затрудних да го копирам — обясни им Шадуф. — Струва ми се, че думите са написани от някой, който е бързал и освен това е бил уплашен.
Кейди се обърна към Джейк.
— Това е английски. Възможно ли е мама наистина да го е написала? Това послание от миналото ли е?
Джейк си спомни как майка му бе избягала от Анкх Тави броени минути преди падането на града. Вероятно след това се е сетила за нещо, което непременно е трябвало да му каже, да съобщи на двамата със сестра му. Единственият начин да го направи, е бил да се върне до скалата със старото пророчество и да изпише новото под него. Новите думи би трябвало да са пропътували през вековете, за да се появят върху скалата.
Думите наистина бяха написани набързо — а това бе толкова нетипично за майка им, — затова Джейк предположи, че тя е била отчаяна и е разполагала със съвсем малко време.
— Това трябва да е важно — промълви той.
За да го докаже, посегна към врата си и извади подаръка, който майка му му бе направила: миниатюрната флейта, изработена от рог. Присви очи, за да прочете златните букви, инкрустирани върху повърхността й.
Това определено бяха скандинавски руни. Джейк вече бе направил опит да ги проучи с помощта на ресурсите, с които разполагаше. Посъветва се дори с викингите в Борнхолм, но и там удари на камък. Старейшина Улфсдотир заяви, че написаното е пълна безсмислица. Възможно е текстът да бе написан с азбука, която викингите в Калипсос не познаваха. Единственият знак, който имаше смисъл, бе голямата руна в центъра. Погледна я отново.
Тази руна се наричаше алгиз и представляваше вдигнат щит. Джейк си спомни думите на майка му: флейтата ще те закриля.
Отново се наведе към пергамента.
— Пазете се от Локи — прочете на глас той и погледна многозначително Кейди. — Локи4 е древно скандинавско божество на пакостите. — Той вдигна флейтата. — Мама ни даде това. Тази флейта е покрита със скандинавски руни. Едва ли става въпрос за случайно съвпадение.
— Какво ли се опитва да ни каже? — зачуди се Кейди.
— Не зная. Явно е бързала много. Не е имала време за по-дълго послание. — Джейк продължаваше да гледа сестра си. — Освен това ми каза да се приберем у дома. Може би трябва да я послушаме. Искаме ли да разберем какво е написано върху флейтата, трябва да се консултираме със специалисти по скандинавска писменост и езици.
4
Локи е древен скандинавски бог на злото и огъня. Староскандинавската митология го представя като противоречива фигура — ту като приятел на Один и „добрите“ богове, ту като техен враг. Локи е бог на злините, пакостите, хитростите, на непостоянството, но също така и на шегите, а освен това викингите смятали, че тъкмо той им е дал рибарската мрежа — Б.пр.