П. Г. Удхаус
Джийвс запретва ръкави
1
Келнерът, който се беше измъкнал навън за един бърз телефонен разговор, се върна в „Гъската и краставицата“ с отнесения вид на човек, току-що научил, че е заложил на победителя в конното надбягване. Естествено той жадуваше да сподели щастието си с някого, а единствената възможна публика, навъртаща се наоколо, беше жената, седнала на масата до вратата в компанията на един малък джин с тоник и вдълбочена в някакво спиритуалистично четиво. Келнерът притрепера като гущер на слънце и тъй като не можеше повече да стиска фантастичната новина само за себе си, реши да зарадва с нея и дамата.
— Не знам дали би ви заинтересувала информацията, мадам — обърна се той към нея с глас, вибриращ от сдържани емоции, — но Майката на Уистлър спечели Оукс.
Жената вдигна към него големи, тъмни, замечтани очи и го загледа така, сякаш бе нещо, току-що материализирало се от света на духовете.
— Спечелила какво?
— Оукс, мадам.
— А какво е това?
На келнера му се стори невероятно, че в Англия може да съществува човек, който да зададе подобен въпрос, но после включи, че дамата е американка, а знайно е, че американките нямат понятие от основни факти на живота. Веднъж беше срещнал една отвъдокеанска дама, която го попита какво представлява футболното игрище. Представете си само!
— Оукс е годишното конно надбягване за млади кобили, мадам. Провежда се в Епсъм Даунс един ден преди Дербито, за което несъмнено сте чувала.
— Да, чувала съм за Дербито. Това е вашето най-голямо конно състезание, права ли съм?
— Да, мадам. Понякога го наричат класическо. Оукс се провежда един ден преди него, въпреки че преди време беше един ден след Дербито.
— И Майката на Уистлър спечели състезанието, което наричате Оукс?
— Точно така, мадам. И то с няколко дължини. Бях заложил на нея пет шилинга.
— Разбирам. Но това е чудесно, нали? Бихте ли ми донесли още един джин с тоник?
— Разбира се, мадам — с готовност прие поръчката тази щастлива душа и добави със значително количество екстаз в гласа: — Майката на Уистлър! Каква красавица!
Той се отдалечи с пъргави стъпки, а жената поклати глава и се върна към своето четиво, отвръщайки очи от наредбата на кафе-салона.
В основни линии това помещение на „Гъската и краставицата“ се различаваше твърде малко от останалите кръчми, накацали край друмищата на Англия с благородната мисия да спасяват островитяните от смърт чрез пресъхване. Във вътрешността му цареше обичайния за всички подобни заведения мистичен сумрак, над камината висяха обичайните картини „Елен в засада“ и „Сбогуването на хугенота“, по масите се мъдреха обичайните оцетници и бутилчици със сос и атмосферата беше подправена с традиционния озоноподобен дъх на кисела туршия, месен бульон, варени картофи, потни сервитьори и старо сирене.
Но онова, което отличаваше въпросния кафе-салон този юнски следобед от всички негови побратими от прованса бе присъствието на дамата, към която рицарят на чашката и блюдото се беше обърнал със своята вълнуваща вест. Като правило в кафе-салоните на крайпътните английски кръчми всичко, на което окото можеше да се натъкне, бе някой редови фермер, нагъващ пържени яйца или двойка търговски пътници, разказващи си мръсни вицове. В този момент, благодарение на своята посетителка, реномето на „Гъската и краставицата“ бе хвръкнало чак до небесата.
Онова, което веднага приковаваше вниманието и изтръгваше от устните неволно подсвирване, беше невероятното й излъчване на здраве и жизненост. Общата приятна панорама се подсилваше както от бижутата, които носеше посетителката, така и от шапката, чорапите, обувките, кожената наметка и спортния костюм на Джак Фат, така очарователно подчертаващ добре сложената фигура на притежателката си. Това, ще си кажете вие, когато я зърнете, е жена, при споменаването на чието име кръвопийците от Данъчната служба сигурно са свикнали да повдигат смачканите си шапки с почтителна въздишка.
Не бих могъл да ви опровергая. Тя просто беше толкова богата, колкото изглеждаше. Два пъти омъжвана и всеки път за мултимилионер, въпросната дама бе толкова добре финансово осигурена, колкото би могла да си пожелае всяка жена.
Кариерата й почти дословно повтаряше тази на героините от нашумелите булевардни романи, служещи за светъл пример на момичетата, които се надяват да учудят света, показвайки му, че никой не знае какви дарове му е приготвила Съдбата само зад следващия ъгъл. Родена Розалинда Банкс от рода на Банксови в Чиликоте, Охайо, без никакви други авоари освен хубаво лице, съвършена фигура и мек поетичен талант, тя бе пристигнала в Гринидж Вилидж1 да търси късмета си и го бе намерила още с първото бръкване в кутията. На едно парти в Макдугъл Али тя бе срещнала и очаровала Клифтън Бесемър, собственик на милионотиражката „Сензация“ и за отрицателно време беше променила обръщението пред името си.
1
Гринидж Вилидж — квартал в Ню Йорк, в западната част на Манхатън, в който живеят и работят много хора на изкуството, издатели, вестникари и т.н. — Б.пр.