— Съпругът ми е известен с изисканите си маниери — намеси се Моника. — Дори често го наричат съвременният Честърфилд7.
— Искам само да добавя — каза Рори невъзмутимо, — че тя доста се е променила от онези дни, потвърждавайки максимата, че човек никога не бива да губи надежда. Но не сме ли се виждали и след това?
— Да, година или две по-късно, когато бяхте дошли тук едно лято. Тогава тъкмо дебютирах на селската сцена и мисля, че изглеждах по-петниста от когато и да било.
Моника въздъхна.
— Дебютираше! Добрите стари селски празници! Колко се умилява човек, като си ги спомни! Значи приключи с очилата и скобите за зъби.
— И премина към ония неща, които слагаш или сваляш от себе си в зависимост от случая — намеси се с компетентен коментар в разговора и Рори, по повод на който получи от Моника възмутен взор с последно предупреждение за хлопване по главата и хаплива бележка:
— Ти пък какво знаеш за тия неща?
— О, понякога наминавам край щанда Дамски корсети — защити се Рори.
Джил се засмя.
— Ясно си спомням отчаяните семейни съвети по повод на моите ръце на хокеист. Трябваше да ги държа с часове вдигнати нагоре.
— И имаше ли някаква полза от тия гимнастики? — попита Моника.
— Полза ли?
Моника сниши глас поверително.
— Мъж, скъпа. Хвана ли в тях нещо, което си струва?
— Мисля, че човекът си го бива. Всъщност вие не знаете, но в момента се движите в доста високопоставени кръгове. Тази, която виждате да стои пред вас, не е никоя друга, а бъдещата Контеса на Роастър.
Моника изпищя екзалтирано.
— Да не искаш да кажеш, че ти и Бил сте сгодени?
— Точно така.
— От кога?
— От няколко седмици.
— Толкова съм щастлива. Никога не съм мислила, че Бил може да прояви толкова разум.
— Присъединявам се към последното изказване — включи се и Рори с обичайната си тактичност. — Човек дори може да повдигне вежди от удивление. Бил, доколкото си спомням, винаги си е падал по по-закръглени и пищни дами. Бил съм свидетел на много негови романси с жени, които изглеждаха като кръстоска между свинемайка пред опрасване и борец тежка категория. Имаше едно момиче в хора на Хиподрума…
Той прекъсна своите пълни с полезна информация за годеницата на Бил спомени, за да откликне адекватно с едно „Ох!“ на сритването по кокалчето, което получи от по-добрата си половинка.
— Кажи ми, скъпа — каза Моника, след като успя да отстрани временно напористия им събеседник, — как се случи? Неочаквано ли?
— Доста неочаквано. Помагаше ми да дам на кравата Болус…
Рори издаде озадачен звук:
— Ъ?
— Болус. Лекарство. Дава се на кравите. И преди да разбера какво става, Бил ме сграбчи за ръката и каза: „След като сме засегнали темата, ще се ожениш ли за мен?“
— Колко романтично. Когато Рори ми предложи, да се оженим, всичко, което успях да чуя от него беше: „Е, и какво?“.
— И ми отне три седмици, докато се реша да го кажа — допълни Рори. Челото му отново се беше надиплило — явен знак, че някаква мисъл се лута из сивите лабиринти под него. — Онзи Болус… за който говореше. Нещо не мога да схвана. Каза, че си го давала на крава?
— На болна крава.
— А, на болна крава. Има нещо, което ме обърква. Нещо, което не мога да си обясня. Защо даваш Болус на болни крави?
— Такава ми е работата. Аз съм местният ветеринар.
— Искаш да кажеш, че си ветеринарен лекар?
— Дипломиран. Всички се трудим в днешно време.
Рори кимна сериозно.
— Това е абсолютната истина — потвърди той. — Аз самият си изкарвам прехраната с пот на чело.
— Рори работи в „Харидж“ — гордо каза Моника.
— Наистина ли?
— Шеф на търговската площ за Маркучи, Косачки и Басейнчета за птици — побърза да се намеси Рори. — Но това е само временно. Много усилено се носи слух, че ще ме местят в салона Стъклария, Кристал и Китайски порцелан. А оттам до залата Луксозно дамско бельо е само една крачка.
— Моят герой! — Моника го целуна нежно. — Обзалагам се, че всички са позеленели от завист.
Рори беше шокиран от предположението й.
— За бога, не! Всички побързаха да ми стиснат ръката и да ме потупат по рамото. Нашият esprit de corps8 е забележителен. В „Харидж“ всички сме за един и един е за всички.
Моника отново се обърна към Джил.
— А баща ти не възразява ли срещу това да сновеш из селата и да даваш Болус на кравите? Бащата на Джил — обясни тя на Рори — е началник на полицията на областта.
— Браво, браво — одобри Рори.
— Човек би могъл да предположи, че ще има известни възражения.
7
Честърфилд, Филип Дормър Станъп (1694–1773) — писател и политик, известен със своите „Писма“ до незаконния си син, в които му дава напътствия за живота в изисканото общество. — Б.пр.
8
Esprit de corps — от френски — дух на взаимно уважение и лоялност към групата или организацията, към която принадлежи съответният член. — Б.пр.