— О, свети дух, къде си? — викна Сборг.
Ала изражението на останалите показваше, че не е време за шеги, и той замълча.
Призракът, чието появяване дебнеха, заяви присъствието си по свой начин, както преди месец, просветвайки върху екрана подобно на тъничка ивица мъгла.
— Ако изчисленията ми са верни, верижната реакция трябва да започне сега — каза Лучези и гласът му потрепера.
— Ще започне! — потвърди и Роза.
Уредите бяха включени на най-голяма мощност и чудото стана. Върху екрана плахо се появиха две чертички, после четири, осем, цял букет, сноп, докато накрая заискри истински бенгалски огън, който се разгаряше все по-буйно. Стрелката на големия циферблат се бе върнала на нула, което показваше, че опитът продължава по свой собствен импулс, черпейки необходимата енергия от природните източници чрез процес на съзидателно множене, породен от великата тайна на света. Сега целият екран бе покрит с бели чертици в несекващо движение и гайгеровите броячи, отбелязващи наличието на свободни атоми, след началните прищраквания издаваха вече едно непрекъснато бръмчене.
— Милиарди атоми — прошепна Лучези.
— Може и да са милиарди, ала къде са? — кипна генерал Гоуц.
— Около вас — обясни му Алмейър. — Едва породили се, те изчезват, невидими в пространството. Концентрацията все още не е достатъчно висока, за да изкристализират в уран, но принципът на верижната реакция е установен. В скоро време ще видите с очите си и ще пипнете с ръцете си получения метал, уверявам ви.
Генералът недоверчиво сви рамене. Опитът завършваше. Бръмченето на броячите, преминало през най-голямата си сила, постепенно затихваше: пуканията се чуваха на все по-дълги промеждутъци, проблеснаха последните чертици по екрана, той потъмня, престанаха да работят и останалите прибори. Цялата енергия, събрана в тях, се бе превърнала в материализирани атоми. Лучези слезе от подиума, горещо приветствуван от приятелите си.
Тогава професор Сборг показа нещо, увито в хартия, което бе скрил зад гърба си, разопакова го и победоносно измъкна бутилка кианти: своеобразен поклон пред родината на италианския им колега, който развълнувано му стисна ръка.
Вдигнаха сърдечни наздравици и изпразниха бутилката. После се запътиха към лабораторията, опиянени от първия си голям успех и затова още по-нетърпеливи да продължат изследванията. Яка изчака да се отдалечат. Пропълзя през храстите, мина под бодливата тел и все още зашеметен от атомния фойерверк, пое по обратния път. Уподобяваше церемонията на магическите обреди, извършвани в племето му от жреците, които, накичени с отблъскващи маски в бяло и черно, неистово се мятаха и подскачаха, за да влязат в общение с духовете на Земята и Небето. Ала неподвижността и царственото спокойствие на учените го покоряваха много повече от кълченията на туземните му събратя. Убеден бе, че новите богове се движат в по-висши селения. Прибра се в селцето късно през нощта, обсебен от разтърсващи видения.
Преди отново да се захванат за работа, Лучези изтри потното си чело, погледна с усмивка жена си и в очите му светна гордост.
— Видя ли, Енрико — каза Роза. — Не биваше да се съмняваш.
— Да, но не можех да постъпя другояче. А ти разбра ли метафизичната стойност на опита? Знаеш ли защо атомите се размножават така, чрез делене от цялото, като амеби?
— Защото си голям учен, Енрико.
— Не, какво съм аз пред природата. Причината е в нея, ние само й помагаме, тъй като тя по своята същност е градивна. Съзиданието извиква съзидание. Такъв е космическият смисъл на верижната реакция. Тази най-висша постановка на Вселената народът отдавна е отгатнал по интуиция и я е изразил в една чудесна поговорка: „Помогни си сам и господ ще ти помогне!“
Роза кимна утвърдително и прошепна:
— Господ-бог не залага на рулетка, както казва великият Айнщайн6. Той винаги следва един съзидателен план.
Хилядите подробности от решаващия опит бяха проучени първо с жар, а после с най-голяма придирчивост, та провеждането му да добие внушителен характер и да остави незаличим спомен в сърцата на зрителите.
Времето и мястото на действието бяха обсъдени на съвещание, на което присъствуваха учени, членове на правителството, военни и президентът на САЩ. Историческите обстоятелства определиха едва ли не с математическа точност мястото, а случайността и въображението се намесиха чак накрая, когато трябваше да се избира между селища с еднакви дадености. Очевидно бе, че може да бъде само район в Япония, единствения останал противник на науката и на закона E=mc². Тази страна предлагаше последна възможност на учените да докажат свръхчовешката мощ на формулата, като същевременно спрат, с неопровержимия си експеримент пред обществеността, една кръвопролитна война. За държавниците, отговорни за управлението на страната си, това пък бе последен шанс да оправдаят с нагледен резултат огромните кредити, отпуснати за изпълнението на проекта на Лучези.
6
Крилата фраза на Айнщайн, произнесена в споровете му с физиците, които защитавали тезата, че случайността и вероятностите са единствените закони, управляващи Вселената. Б. пр.