Килгас, черведалестото, погледна Шухов, нацупи се, ще рече, какво се вреш и ти, пръв ли и в пъкъла искаш да влезеш! Да, ама Килгас не му прави сметката какво ще яде бригадата: пука му него на голото теме, двеста грама ли е хлябът или по-малко — с колетите ще издеяни.
Но и той стана, разбра. Бригадата да държи заради себе си не бива.
— Чакай, Ваня, и аз ида! — вика го той.
Де, де, шкембо. За себе си да работеше, още по-рано щеше да скочиш.
(Ама и друго има, дето се е разбързал Шухов — отвеса преди Килгас да пипне, че само един отвее са взели от склада.)
Павло пита бригадира:
— На три ръце ли ще зидат? Да турим още един, а? Или варта няма да стига?
Бригадирът се смръщи, помисли.
— Четвърти аз ще застана, Павло. А ти тука — варта! Коритото е голямо, тури шест души и карайте: от едната половина готовата да се изтребва, в другата половина нова да се бърка. И да ги нямаме никакви такива, нито за минутка!
— Ех! — Павло скочи, младо е момчето, кръвта му кипи, още не са го разбрицали лагерите, личат си по него украинските самуни. — Вие като ще зидате, аз пък вар ще бъркам! Па да видим кой кого! Де я тук най-дългата лопата?
На, това е то бригадата. Тоя Павло, дето е пушкал из горите и по районите нощем е грабил — да седне и той да ти се напъва! Но щом е за бригадира — друга работа!
Изкачиха се Шухов и Килгас горе, слушат и Сенка подире им скърца по стълбата. Сетил се е глухарът.
На втория кат стените само дето са ги подкарали, навред по три реда и тук-там малко по-високо. Най-спорната зидария е тая от коленете до гърдите, без скеле.
А скелите, дето по-рано са били тук, и козлите — всичко са отмъкнали зековете: кое на други постройки отнесли, кое изгорили, само и само на чужда бригада да не остане. Ама сега нали е тяхно, още утре трябва козли да строят, че инак ще закъсат.
Надалеко се вижда от върха на ТЕЦ-а: и цялата зона се бялнала от край до край, жива душа няма (изпокрили са се зековете, топло събират до сигнала), и черните кули, и стълбовете, заострени като бодлива тел. Бодливата тел на слънцето ще се види, а инак — не. Пък едно слънце пекнало, очите ти ще изкара.
А още по-отсам се вижда енерговлакът. Ама как пуши само, небето чак опушва! И току се запъхтя. Все тъй пъхти зиморничаво, преди да изсвири. Ей го — забуча. Не сме, да речеш, кой знае и колко подранили.
— Ей, стакановец7! Я, там по-живо се оправяй с отвеса! — Килгас го поддява.
— Бе ти си виж твоята стена, що лед е! Ще го очукаш ли тоя лед до мръкнало? Мистрията поне да не беше влачил нагоре-надолу — поднася го и Шухов.
Тъкмо да подхване всеки стената си (както се бяха сговорили отзарана), бригадирът отдолу викна:
— Ей, момчета! По двама ще застанем, та да не мръзне варта в коритата. Шухов! Ти на твоята стена Клевшин вземи, аз с Килгас ще бъда. А Гопчик зарад мен ще очисти стената на Килгас.
Спогледаха се Шухов и Килгас. Право е. По ще спори.
И пипнаха секирчетата.
И не вижда вече Шухов нито ширинето, дето слънцето играе по снега, нито как из зоната се разшетаха от скривалищата си бачкаторите — кой ями да рине, от сутринта недоринати, кой арматура да връзва, кой мертеци да кове в работилниците. Виждаше Шухов само стената си — от кръстачката отляво, дето зидът се вдигаше на стъпала над пояса, до десния ъгъл, дето се срещаха неговата стена и Килгасовата. Показа на Сенка къде да кърти леда и самият той тъй сърцато заудря ту с тъпото, ту с острото, че на всички страни се разхвърча лед, та чак и в лицето му, и я вършеше тая работа припряно, без да разсъждава. А умът и очите му като да опипваха под леда стената, външната фасадна стена на ТЕЦ-а на два реда блокове. Стената на това място преди я е зидал неизвестен зидар — или не е отбирал човекът, или е карал през куп за грош, та сега Шухов й свикваше, като да бе негова. Ей тук на̀ има хлътнало, не мож го изравни за един ред, ще трябва на три реда всеки път да наддава по повечко вар. Тук пък стената се е изшкембила откъм лицето — туй ще се сравни за два реда. И на око раздели той стената и си забеляза нишани — докъде ще зида от лявата стълбчата кръстачка и откъде Сенка — надясно от Килгас ще кара. Там на ъгъла, направи си сметка, Килгас няма да се удържи и от Сенковото малко ще подзида, ей го, че и на него по-леко ще му стане. А докато те там се попипкват, Шухов ще изкара половин стена, че и повече, та да изпреварва нашата двойка. И си набеляза къде колко блока ще му трябват. И едва носачите се подадоха горе, той тутакси запримчи Альошка:
— На мене носи! Ей тука туряй! И тука.
Сенка още леда доочуква, а Шухов вече грабна телената метличка, с две ръце я грабна и насам-натам, насам-натам забръска по стената да очисти горния ред, то до сухо не може, ама сняг поне да няма и особено по фугите.
7
Стакановец — игра на думи — стахановец-стакановец — от руски „стакан“ — „чашкаджия“. — Б.пр.