Тя дълбоко си пое дъх, кимна:
— Знам… докато още е прясно в паметта ми. — Шепнеше толкова тихо, че едва я чувах.
— Питър споменал ли е пред вас с кого ще се срещне днес?
— Не. Обаче е облечен като за среща — с дълъг панталон и риза. Когато работи, носи бермуди и тениска. Предполагам… изникнало е нещо непредвидено.
Чух стъпки и гласове в коридора. Сали побърза да затвори вратата.
— Често ли го посещаваха клиенти?
— Не. Той ходеше по домовете.
— Случваше ли се да позвънят случайни хора?
— Понякога се отбиваха минувачи, които са видели табелката. Интересуваха се примерно дали изработва визитни картички.
— Ако си е записвал с кого има среща, къде може да намерим тази информация?
Тя затвори очи:
— За Коледа му подарих електронен бележник. Може би е в най-горното чекмедже на бюрото му.
Сали излезе, след секунда се върна с устройство, голямо колкото кредитна карта. Одобрително кимнах — беше си сложила гумени ръкавици. Последвах я в коридора. Тя натисна няколко клавиша, дълго се взира в екранчето, после ми подаде бележника.
На екрана беше написана днешната дата. Отдолу се виждаше следният текст: „8.00 — среща с господин Кътър.2“
— И това ако не е нахалство, здраве му кажи — промърмори Сали.
Бързах да съобщя на Хари за господин Кътър, но пътят ми препречи масивна ръка, последвана от още по-масивно туловище.
— Здраво, Райдър — ухили се Бърлю. — За къде си се разбързал, приятелю? — Дъхът му миришеше на фъшкии и кромид лук — със сигурност не беше дъвкал страница от вестник с реклама на вода за уста.
— Отивам при Хари. Спешно трябва да му съобщя нещо.
— Обади му се по телефона, сладур. От някоя телефонна кабина.
— Хари, там ли си? — провикнах се.
Бърлю посочи вратата:
— Изходът е натам, умнико.
— Къде е капитанът, Бърлю?
— За теб съм сержант Бърлю. Хайде, чупката, преди да съм наредил да те изхвърлят.
Скуил надникна от ателието на Дюшам — изведнъж ми се стори, че оста на Земята се е променила и хората са разменили позициите си.
— Поемам случая, Райдър. Ти разпитай съседите.
— Къде е Хари? Имам важна информация.
— Като те слушам, започвам да си мисля, че при раждането си бил задушен с пъпната връв и мозъкът ти се е увредил безвъзвратно. Ще повторя заповедта — започни да разпитваш съседите.
Поне сто път бях препрочел променения правилник и всеки път оставах смаян от автономията, която (поне на книга) се предоставяше на СОППЛ. При случаите, които спадаха към „профила“ на отряда, двамата с Хари трябваше да ръководим разследването.
— Извинете, сър, но това престъпление, което несъмнено има връзка с убийството на Нелсън, недвусмислено доказва, че извършителят е психопат или социопат, което означава…
Скуил посочи вратата — мимоходом забелязах, че ноктите му са със старателно оформен маникюр.
— Вратата — произнесе бавно, сякаш говореше на малоумен.
— Мамка му, изслушайте ме! Имаме доказателства, че…
— Позволяваш си да ругаеш началника си, така ли? Повече няма да говоря, детектив!
— Тогава за разнообразие се опитайте да ме изслушате, сър. Имаме два обезглавени трупа, както и…
— Полицай! — излая той на младия униформен до задната врата. — Да, на теб говоря! Изведи Райдър, и то веднага!
— … доказателства за умопобъркан убиец…
Бърлю се вкопчи в рамото ми, но аз рязко се дръпнах и се изтръгнах от хватката му:
— Долу лапите, Бърл. Защо не идеш да изпереш чорапите на капитана?
Той изплю на пода противна сивкава каша от сдъвкан вестник, сви юмруци, грамадните му мускули заиграха под сакото:
— Ако ти стиска, ела да се пробваш!
Стъпих здраво на краката си, усетих прилив на енергия. Усещах топлината, лъхаща от него. Свинските му очички блестяха от гняв, ала в погледа му се промъкваше страх.
— Сержант! — извика Скуил. — Ела при мен. Веднага! Чака ни много работа.
— Капитанът иска да го масажираш, Бърл — прошепнах. — Не се помайвай.
Той се помъчи да ме изпепели с поглед, прокара език по устните си, обърна се и тръгна към ателието, но като мина край мен, с лакът ме удари в ребрата и промърмори:
— Краят ти идва, задник такъв.
Униформеният промълви:
— Извинете, детектив Райдър, но се налага да ви изведа. Прощавайте, сър.
Така се бях вбесил, че треперех като лист. Излязох на верандата, чух подсвиркването на Хари. Той се появи иззад къщата:
— Добре дошъл в отбор Б, Карсън. С теб ще работим тук, докато негова милост е в къщата. Той се появи, когато ти разпитваше годеницата — ако щеш вярвай, но пристигането му беше като акция на командоси.