— Сега съм готов, Тим. Човек не бива да тръби по света кой е и какво се кани да прави. Куфара ще пратим на твоята Бети. Нека го държи като залог, че ще се върнем.
Всичко при него ставаше както трябва. Няма и час по-късно се качихме на стиймъра, потърсихме си като обикновени уестмани едно местенце на палубата и се настанихме възможно най-удобно. Пътуването трая четири дни. Не питах къде ще слезем и не се грижех също за онова, което Линкълн вършеше. Знаех, че ще проговори, когато му дойде времето. Той оглеждаше изпитателно всеки, който се качеше на кораба, но никой друг освен мен не го забелязваше.
И ето че в околностите на Гейм Сити една лодка докара на борда някакъв мъж с две деца, на които от пръв поглед се виждаше, че имат негърска кръв в жилите. Те явно много се страхуваха от него и си останаха сврени в ъгъла, където ги отведе.
— Това е нашият човек! — забеляза тихо Абрахам.
Оня наистина понакуцваше, макар и облеклото му да не беше описаното. Той остана до вечерта на кораба. После се качи с децата в една ладия, която очевидно го бе чакала насред реката.
— Bounce![14] — възкликна Линкълн. — Той е нащрек и лесно може да ни се измъкне. Нека видим какво може да се направи.
Отиде при капитана и заговори нещо с него. След кратко време бе спусната една лодка. Ние се качихме и тя полетя, карана от шестима гребци, в мъглата, в която се бе изгубила ладията. Моряците трябваше после да настигнат кораба и поради това наблягаха мощно веслата. Хората от ладията не ни забелязаха, въпреки че достигнахме брега едновременно с тях. Пристигнахме на едно по-дълбоко място и се лепнахме храбро по дирята им.
Пътят водеше към една плантация, разположена близо до реката. Когато мъжът стигна кемпа[15], където живееха негрите, изсвири. Появи се фигура с камшик в ръката. Беше един от надзирателите.
— Водя ви две нови. Дай им да ядат и ги пусни да си играят с другите, за да не циврят. Ама не се ли усмирят, тегли им ремъка по гърбовете!
Непознатият тръгна към жилищните постройки. За да не бъдем видени, ние стигнахме до тях по обиколен път. На верандата нямаше никой, в парлъра[16] също не се мяркаше човек, но от един отворен прозорец на приземния етаж проблясваше светлина. Промъкнахме се нататък. Край масата седяха трима мъже. Новопристигналият беше сред тях. Вторият можеше да е плантаторът, а третият, by God[17], това беше Канада Бил, черта по черта, косъм по косъм, точно както го бях видял да лежи в краката ми там горе край Арканзас.
— И колко доведохте днес, Уилмърс? — тъкмо попита той.
— Две. Беше трудна работа, почти както с четирите, които ви доставих от Виксбърг. Те покориха ли се?
— Не се тревожете, гладът и камшикът причиняват болка. Мистър Тени гледа да не губи от разноските по пансиона. Утре тръгвам за Ред Ривър. Ако двете са ми по вкуса, ще ги купя и ще ги взема със себе си.
Линкълн ме дръпна в един тъмен ъгъл.
— Тим, разбра ли?
— Горе-долу.
— Това е истинският Канада Бил.
— Истинският.
— Нашата пукотевица не му е отнела живота и индсмъните са го излекували с техните треви.
— Така мисля и аз. Може би днес ще научим от него онова, което дванайсетимата негодяи навремето така упорито премълчаха в Кидрън. Добре стана, само че си получиха куршумите.
— Аз не мисля, че ще узнаем нещо. Обстоятелствата не са благоприятни. Тим Самърленд, сега се нуждая от твоята помощ!
— Нямам нищо против.
— Аз имам заповед за арест, но тя няма да ми бъде от никаква полза.
— Възможно е. За Бил?
— Не, за онзи, когото тук наричат Уилмърс.
— Аха!
— Той отвлича деца мулатчета.
— И ги продава?
— Така е. При този мистър Тени ги държи «на склад». Бил е дошъл да купува. Децата на твоята Бети са негови, те все още се намират тук. Ти чули го?
— Доколкото ми беше полезно, да.
— Как ще ги освободим? Доброволно няма да ни ги дадат. На зачитане на закона и моята заповед не можем да разчитаме, нито на някаква друга помощ и подкрепа…
— Хм-м, а какво ще кажеш да опитаме и без външна помощ, Абрахам? Аз имам дяволски добра пушка, а и останалото не е за изхвърляне!
— Аз също си го помислих и съм готов, що се отнася до мен. Пък и друг път май няма. Но ако се провалим, изгубени сме! Затова искам да ти…
— Silence, old lawyer![18] Аз се включвам в играта и точка по въпроса! Бети трябва да си има отново своите деца. От тези хора не се страхувам!