Риг понечи да вземе слушалката.
Доктор Камерон вдигна тежкия си жезъл и разби черепа на египтолога.
Неделя, 4 октомври
Горен Уест Сайд, Манхатън
17:00 ч.
Билото на скалата, разполовяваща Манхатън Айланд, излиза на повърхността при Морнингсайд Хайтс, където огромни маси от гнайс се простират далеч на север, увенчани с една от най-големите, най-красиви черкви на света, катедралата „Сейнт Джон“. Двете й кули се издигат на сто и двайсет метра височина над основната скала.
През десетилетията катедралата бе подслонявала множество икуменически движения. Този ден във великолепната готическа сграда проблемите на глада, здравеопазването и благотворителността щяха да вземат връх над религиозните догми.
Докато се влачеха по задръстените улици към катедралата, Брин четеше на Хъбърд обширната програма на церемониите и празниците, които щяха да се проведат по време на обединителната конференция.
Идеята на събирането в тази октомврийска вечер беше всички световни църкви символично да изразят обичта си към всички деца по света, като положат клетва да посветят всеотдайни усилия, за да осигурят хляб на малките жители на планетата.
Скоро щяха да пристигнат свещеници, пастори, равини и монаси, носещи хоругви с изображения на свещени животни и растения. Бяха представени японски, китайски, гръцки, арабски, еврейски, славянски, индиански и християнски символи на живота, съвършенството, възраждането и вярата. Върху чудни копринени материи и златни брокати бяха изтъкани декоративни мотиви, изобразяващи лъвове, бикове, риби, гълъби, маслинови клонки и така нататък. Малтийска коприна, пайети, плитки, ресни, сатен и кадифе.
Бяха резервирани специални каляски и лимузини. Светите одежди бяха ушити и избродирани от хиляди ръце. Прелатите носеха пищни филони, епитрахили, манипули, туники и качулки. Всички висши сановници имаха митри и кесии за милостиня. Изпълнен с аромат на тамян и дим от свещи, огромният свод на катедралата се бе преобразил от играта на багри, форми и отражения на хоругвите на световните религии. На запазените за патриарсите пейки бяха поставени красиви сребърни вази с достатъчно вода, за да събуди за живот всички зърна в черквата. Декоративни растения, донесени от оранжерии от целия свят, украсяваха осветената от свещи катедрала. Обединителната тема, изглежда, беше зърното: ръж, лимец, сорго, ориз, царевица, пшеница, ечемик и много други. Имаше купчинки булгур, свещена перуанска киноа, цветове на ечемик и кимион. И навсякъде можеха да се видят пъстроцветни хибридни царевици. Всяка църква от всяко кътче на земното кълбо носеше свой свещен хляб и благословено зърно.
После от най-голямата готическа катедрала на света религиозните водачи щяха да отидат в едно от най-старите свети места на земята, храма на Дендур.
Инициатор и вдъхновител на срещата бе католическият нюйоркски архидиоцез. Организацията и подготовката беше отнела три години. С тази конференция се целеше да се съберат всички религии, за да установят фундаменталните си вярвания. Колкото и да бе парадоксално, нетърпими помежду си религии бяха открили единство в убеждението, че правителствата са стигнали прекалено далеч в ограничаването на правото на вероизповедание. И сега църквите имаха намерение сериозно да започнат да напътстват и убеждават хората да се върнат към основните вярвания. Управлението на държавите ставаше неовладяемо и религията трябваше да е световната водеща сила на човечеството в навечерието на новото хилядолетие.
В това начинание към католиците се бяха присъединили евреите — консервативни, ортодоксални, дори хасиди36. Протестантите ги бяха последвали. След което се бяха включили мюсюлмани, будисти, сикхи, таоисти, хиндуисти, шинтоисти, анимисти от Африка и Северна Америка. Всички щяха да се опитат да преодолеят различията помежду си, за да участват в обединителната конференция.
И какво ги караше да се съберат? Каква идея позволяваше на толкова различни общности с противоречиви цели да се обединят и да въздействат на безсърдечните си и безбожни правителства? Съвсем просто: храната. Да дадат жизнетворящата сила на децата по целия свят.
Кардинал О’Нийл от Дъблин излагаше святата си концепция в изявление, разпространено до медиите и всички гости. Брин прочете: „… погребани в тиванска гробница. Именно древните египтяни открили процеса на подквасване, като използвали едно от най-малките Божии създания, обикновените гъбички, които днес наричаме «мая». Самото име на Египет идва от старогръцка дума, описваща тази древна земя. «Artophagoi», което означава «ядящи хляб», е източникът, вдъхновението, името, дадено на родината на жизнетворящата сила, хляба. Световните църкви ще се съберат, за да заклеймят глада, да обединят всички религиозни групи под едно знаме, да почетат и благословят храната, която позволява на всички ни да живеем: хлябът“.