— Горивото, което носи, тежи колкото самия „Блекбърд“. „Валкюра“ е бил конструиран за ситуации, при които не може да се разчита на зареждане във въздуха — обясни Мадж. Защото човечеството вече би могло да е унищожено след размяната на ракетни удари…
Всички заобиколиха опашката и минаха от другата страна на самолета. Скрежът по площадката се бе разтопил, само на места бяха останали мокри нетна. Единичният слой бяла боя по корпуса отразяваше слънчевите лъчи. Изостреният нос почти не се виждаше от мястото, където бяха застанали. Мадж се надяваше, че другите ще могат да видят каквото виждаше тя — че „Валкюра“ е един страхотно красив самолет. Едно от нещата, което привлече Мадж към ХБ-70, освен богатата му история, бе неговата красота. Приличаше на старите свръхзвукови пътнически самолети, които до известна стенен бяха негови рожби: същият дълъг, изправен, аристократично изострен нос, който се наклоняваше при приземяване, същият елегантен корпус и огромно, грациозно триъгълно крило, напомнящо за „Конкорд“. Мадж се бе влюбила в старите пътнически самолети много отдавна, независимо че те не се използваха от години, и когато случайно откри този изоставен, прекрасен техен предшественик, се закле, че ще го пресъздаде виртуално. Разкритието, че „Валкюра“ бе създавал грижи на конструкторите си, само засили решимостта й да го накара да лети отново.
Гражданската авиация се бе развила в много различни насоки, като бе заимствала друго забравено наследство — летящото крило8. Сега огромният свръхзвуков „Боинг“ 787, заместил старите 747, редовно и икономично превозваше наведнъж хиляди хора. От няколко години се използваха много по-бързите и по-скъпи свръхзвукови междуорбитални кораби — космическите самолети, които на външен вид и по конструкция изглеждаха като доведени деца на космическата совалка. Но нито един от тях не притежаваше елегантността и превъзходството на „Валкюра“ поне според Мадж. А като че ли и други от групата споделяха мнението й.
— Това се казват криле — каза Фъргал.
— При излитане и кацане те са прави, но при полет краищата им се накланят надолу — около двадесет и пет градуса при скорост един път и половина по-голяма от скоростта на звука и до шестдесет и пет градуса при скорост три пъти по-голяма от тази на звука — обясни Мадж. — Тези криле са най-голямото подвижно аеродинамично съоръжение, използвано някога. Прикаченият към корпуса край е дълъг двадесет фута.
— Много интригуващо — възкликна Роди малко подигравателно, което означаваше, че бе впечатлен, но нямаше да се издаде.
Мадж не му обърна внимание. Групата се спря отново до стълбата към пилотската кабина.
— Тя наистина е красива — каза Сандър.
— Тя! — учуди се Роди и се изсмя.
— А как иначе? Корабите и самолетите са винаги „тя“, тоест от женски род — отговори Мадж спокойно. — Ако ги наречеш „той“, се разбиват и горят. Това не е мое мнение, а самата истина. Не могат да съществуват мнения, когато става въпрос за истината — допълни тя. Това бе любимият цитат на баща и, приписван на някакъв починал композитор.
Роди изсумтя и се обърна настрани.
— Всички сме чели програмата, видяхме и самолета. Сега какво ще правиш? — попита Сандър.
— Ще повторя първия полет на самолета. Ще се издигна и ще видим как ще се държи.
— Няма да преминеш звуковата бариера, нали?
— Страхливец — обади се Роди.
— Пак показваш истинската си същност, нали, Родерик? — каза Фъргал, засилвайки йоркширския си акцент, и го погледна невъзмутимо. Както преди, така и сега Мадж имаше чувството, че Фъргал също не харесва Роди.
— Au contraire, mon vieux Sandre9 — каза Мадж. — Имам намерение да развия скорост два пъти по-голяма от скоростта на звука. Естествено самолетът ще ми създаде проблеми — някои негови части никога не функционират правилно в първия момент. Нужно им е време да придобият точните си форми от високата температура, която се получава при продължително летене със свръхзвукова скорост. Но вярвам, че ще се справя.