Адамсберг извади от дрехите на Емил слепения от кръвта панталон и измъкна от задния джоб непокътнатото писмо. Сгънато на осем и тикнато на дъното на джоба. Почеркът беше остър и добре обработен, почеркът на Водел-баща. Адресът: Кьолн, Кирхщрасе 34, за г-жа Абстер. Следваше: Bewahre unser Reich, widerstehe, aufdass es unantastbar bleibe2. И едно написано на кирилица име: КИСЛОВА. Водел е обичал германка. Двамата си имаха парола, като децата.
Адамсберг разочаровано прибра листа в своя джоб, излегна се на седалката и моментално заспа. Почти не усети как Купидон се настани до корема му и постави глава на ръката му.
XIV
Някой чукаше по прозореца. Човек в бяла престилка викаше нещо отвън и му правеше знаци. Адамсберг се изправи на лакът още замаян, със схванати колена.
— Проблем ли има? — напрегнато попита човекът. — Ваша ли е колата?
На дневната светлина — Адамсберг веднага го установи — колата изглеждаше като проблем, откъдето и да я погледнеш. На първо място той самият, с покритите си със засъхнала кръв ръце, с изкаляните си и измачкани дрехи. После кучето с мърлява от близането на рани муцуна и сплъстена козина. Предната дясна седалка беше изцапана от кървавия вързоп с дрехите на Емил, на седалката до комисаря се търкаляха консервени кутии, парчета бисквити, празен пепелник, нож. На пода — смачканата картонена кутия и револверът му. Истинска кочина, обитавана от побягнал престъпник. Втори човек се присъедини към първия с бялата престилка, много висок, много мургав и доста нападателен.
— Съжалявам — каза той, — но сме принудени да се намесим. Колегата ми ще извика полиция.
Адамсберг протегна ръка към вратата, за да вдигне прозореца, и погледна часовниците си. Около девет часът сутринта, хубава работа, и нищо не го беше събудило, дори обаждането на Мордан.
— Не се опитвайте да излизате — предупреди го по-високият, като се облегна на вратата.
Адамсберг извади картата си и я лепна на прозореца, изчаквайки съмнението да обземе двамата санитари. После свали стъклото и им подаде картата.
— Полиция — каза той. — Комисар Адамсберг. Криминална бригада. Доведох един прострелян мъж към един и четвърт сутринта. Емил Фьойан, можете да проверите.
По-ниският набра трицифрен номер и се дръпна настрани.
— Окей — каза той. — Потвърждават. Можете да излезете.
Адамсберг излезе от колата, разкърши се, поприглади сакото си.
— Май сте се сражавали — каза високият, внезапно обзет от любопитство. — Изглеждате ужасно. Нямаше как да отгатнем кой сте.
— Съжалявам. Заспал съм, без да усетя.
— Имаме душове и нещо за хапване, ако желаете. Иначе — продължи той, оглеждайки дрехите и може би самия Адамсберг — за останалото нищо не можем да направим.
— Благодаря, приемам предложението.
— Но кучето не може да влезе.
— Не мога ли да го изкъпя?
— Съжалявам.
— Добре. Ще паркирам на сянка и идвам.
Вонята в колата забележително контрастираше с въздуха навън. Адамсберг напълни пепелника с вода, извади бисквити, обясни на Купидон, че ще се върне, взе оръжието и кобура си. Това беше една от предпочитаните коли на педантичния Жюстен и се налагаше да я излъска до бяло, преди да я върне в служебния гараж.
— Не си виновен, обаче смърдиш — каза той на кучето. — Ама тук всичко смърди. Включително и аз. Така че не се притеснявай.
Под душа Адамсберг си каза, че е по-добре да не къпе Купидон. Кучето миришеше на куче, но и на калта от фермата и съвсем леко на фъшкии. Може по козината му да са останали частици. Облече мръсните си дрехи, след като ги изтупа, доколкото можа, и отиде в стаята на санитарите, където го очакваха термос с кафе, хляб и конфитюр.
— Попитахме как е — каза високият мургав санитар, който се казваше Андре, както пишеше на забодената на ревера му значка. — Явно е здравеняк. Загубил е много кръв, стомахът му е бил пробит, лумбалният мускул е бил разкъсан, но куршумът не е счупил костта. Всичко е минало добре, не се очертават проблеми. Да го убият ли са искали?
— Да.
— Хубаво — каза санитарят с известно задоволство.
— Кога ще може да се мести? Трябва да го прехвърля на друго място.
— Не ви ли харесва нашата болница?
— Напротив — каза Адамсберг, допивайки кафето си. — Но онзи, който е искал да го убие, ще го търси точно тук.