Въпросният кът бе оформен до стаята с кафемашината, така че случваше се мъже, жени и животно заедно да се разхлаждат всеки със своята напитка. Възмутен от това отклонение от нормите, дивизионният комисар Брезийон бе изискал с писмена заповед незабавното отпращане на животното. По време на инспекцията, която им правеше веднъж на шест месеца и чиято цел беше да досажда на всички, като се имат предвид несъмнените добри резултати на Бригадата, та по време на инспекцията пъргаво прибираха възглавниците, които служеха за легло на Меркаде, ихтиоложките издания на Воазне, бутилките и гръцкия речник на Данглар, порнографските списания на Ноел, хранителните продукти на Фроаси, тоалетната и паничката на котката, етеричните масла на Керкорян, уокмена на Морел, цигарите на Ретанкур, така че накрая кабинетите добиваха напълно делови и неуютен вид.
По време на тази очистителна фаза проблем създаваше единствено котаракът, който ужасно мяукаше, когато се опитваха да го затворят в шкафа. Затова някой от полицаите го отнасяше в задния двор и изчакваше заедно с него в една от колите края на височайшата визита. Адамсберг отказваше да се лиши от еленовите рога, които красяха пода на кабинета му, под предлог, че са важно веществено доказателство от проведено разследване3. С течение на времето — двайсет и осемте полицаи бяха настанени тук вече три години — операцията по замитането на следите ставаше всеки път по-трудна и по-дълга. Присъствието на Купидон нямаше да опрости нещата, но пък той, нали, щеше да е там само временно.
XV
Едва когато Адамсберг влезе в голямата зала, забелязаха истински мръсните му дрехи, небръснатите му бузи и мърлявото кученце в ръцете му. И веднага около му спонтанно се организира безреден кръг от столове. Комисарят разказа накратко за прекараната нощ, за Емил, фермата, болницата, кучето.
— Знаели сте къде отива и ме оставихте да търча като кон? — изръмжа Ретанкур.
— За кучето си спомних много по-късно — излъга Адамсберг. — След посещението на лекаря на Водел.
Ретанкур поклати глава в знак, че не вярва нито дума.
— Какво разправя този лекар? — попита Жюстен с тънкия си глас.
— За момента ни казва за Водел толкова, колкото му казваме ние за убийството. Битка на полето на професионалната тайна, позициите остават непроменени.
— Ако нямаше тайни, нямаше да има и битки — обади се Керноркян едва чуто.
— Лекарят твърди все пак, че Водел е имал врагове, но май въображаеми. Иначе знае повече. Човекът си го бива, намества челюсти, за да улесни сученето.
— На Водел ли?
Адамсберг не пожела да погледне Есталер, който понякога като че ли го правеше нарочно. Но хвърли поглед на Морел, който бързо пишеше нещо в тефтера си. Знаеше, че Морел записва издънките на Есталер, за да си направи антология — занимавка, която Адамсберг не намираше за невинна. Морел улови погледа му и затвори тефтера си.
— Проверихме ли дали Пиер син е бил в Авиньон по време на нападението над Емил? — попита Воазне.
— Мордан се зае. Но ченгетата от Авиньон са се разсеяли и са изтървали часа.
— Мамка му, трябвало е да настоява.
— Настоявал е — защити Адамсберг Мордан и балонестата му глава, зареяна в небесата. — Гардон казва, че са дошли резултатите от лабораторията.
Данглар по навик се изправи. Паметта, знанието и синтетичният дух на майора го предразполагаха към резюмиране на научни доклади. Сега Адамсберг виждаше пред себе си един Данглар почти изправен, с почти свеж тен, с почти оживено изражение, прероден от повторното си потапяне в британския климат.
— За тялото смятат, че е било разкъсано на около четиристотин и шейсет парчета, от които триста впоследствие стрити на прах или почти. Някои са били отрязвани с брадва, други с циркуляр върху дръвник. По парчетата има трънчета, когато е използвана брадва, и стърготини, когато е рязано с циркуляр. На същия дръвник е извършвана операцията по накълцването. Късчетата слюда и кварц, забити в плътта, показват, че убиецът е поставял парчето върху дръвника, затискал го е с гранитна плоча и е удрял отгоре й с чук. По този начин са обработени ставите, глезените, китките, коленете, лактите, главата на раменната кост, бедрената глава, както и зъбите, напълно смазани, и стъпалата на нивото на тарзуса и метатарзуса. Ставите на палците на краката също са счупени, но не и тези на другите четири пръста — от втория до петия. Най-малко засегнатите части са дланите — с изключение на костите на китката, — някои части на дългите кости, на хълбочната и седалищната кост, на ребрата и гръдната кост.