— Защото той си има бушон?
— Всеки си има, и дори по няколко. При него изгаря F3. Предпазният, като в елмрежа. Всичко това е просто наука, господин комисар. Структура, подредба, мрежи, връзки. Кости, органи, свързващи елементи, тялото живее, нали разбирате.
— Не разбирам.
— Вземете това котле — обясни Жослен, като посочи апарата на стената. — Котелът не е сбор от отделни елементи — циркулационна помпа, горелка, предпазен клапан. Не, той е синергетичен ансамбъл. Замърси ли се помпата, клапанът влиза в действие и горелката угасва. Схващате ли? Всичко е свързано, всеки елемент зависи от другия. Ако си изкълчите крака, и другият ви крак започва да криви, гърбът се превива, вратът също реагира, заболява ви глава, стомахът ви се сгърчва, губите апетит, рефлексите ви намаляват, обзема ви тревожност, бушоните ви изгарят. Обяснявам ви го опростено.
— Защо бушонът на Франсиско непрекъснато изгаря?
— Скована зона — каза лекарят, като показа с пръст задната част на главата си. — Там, където е баща му. Клетката е затворена, тилната кост не помръдва. Искате ли още салата?
Лекарят обслужи Адамсберг, без да дочака отговора му, и напълни чашата му.
— А Емил?
— Майката — каза лекарят, като шумно задъвка, и посочи с пръст другата страна на главата си. — Остро чувство за понесена несправедливост. Затова се бие. Но вече почти не се бие.
— А Водел?
— Ето че стигнахме до него.
— Да.
— Сега, след като подробностите се появиха във вестниците, професионалната тайна вече не важи. Разкажете ми. Водел е бил жестоко накълцан, ясно. Но как, защо, какво е искал убиецът? Има ли в действията му логика, някакъв ритуал?
— Не, само безкраен страх, безкраен гняв, който не угасва. Несъмнено съществува система, но ни е непозната.
Адамсберг извади бележника си и нарисува тялото и местата, на които убиецът се беше настървил.
— Много добре — каза лекарят. — Аз не мога и патица да нарисувам.
— Патица трудно се рисува.
— Хайде, нарисувайте ми една. В това време аз ще размишлявам върху системата.
— Каква патица? В полет, на земята, във водата?
— Чакайте — каза лекарят и стана, — ще ви донеса по-хубава хартия.
Отмести чиниите и постави пред Адамсберг няколко бели листа.
— Патица в полет.
— Мъжка? Женска?
— И двете, ако можете.
После Жослен последователно поиска да му нарисуват скалист бряг, замислена жена и един Джакомети4, ако е възможно. Размахваше листата, за да изсъхне мастилото, разглеждаше ги под лампата.
— Ето това, господин комисар, са златни пръсти. Честно, бих искал да ви прегледам. Но вие не желаете. Всеки си има затворени стаи, в които не иска никого да пуска, не е ли така? Но не се безпокойте, не съм ясновидец, аз съм позитивист без никакво въображение. Вие сте друго нещо.
Лекарят грижливо постави рисунките на перваза на прозореца и отнесе чашите и бутилката в хола, заедно с изображението на тялото на Водел.
— Какво е заключението ви? — попита той, като посочи с голямата си ръка лактите, глезените, коленете, черепа.
— Че убиецът е унищожил онова, благодарение на което тялото функционира, ставите, стъпалата. Но това не ни води далеч.
— Както и мозъка, черния дроб, сърцето. Идеята за седалището на душата, нали?
— Така предполага моят заместник. Престъпникът е повече от убиец, той е унищожител, Церквечьор, така казва австрийският комисар. Унищожил е и друг човек близо до Виена.
— От семейството на Водел?
— Защо пък?
Жослен се поколеба, забеляза, че виното се е свършило, извади от долапа голяма зелена бутилка.
— Крушова ракиjа, става, нали?
Не, не ставаше, денят бе прекалено дълъг. Но да остави Жослен сам с крушовата ракиjа би нарушило разбирателството. Лекарят напълни две малки чашки.
— В главата на Водел имаше не просто скована зона, а нещо по-лошо — каза той.
Замълча, сякаш се чудеше дали има право да говори, вдигна чашката си, остави я.
— Та какво имаше в главата на Водел, докторе? — настоя Адамсберг.
— Една херметически затворена клетка, обитавана от духове стая, черна килия. Той бе обсебен от онова, което се съдържаше в нея.
— И какво беше то?
— Самият той. С цялото му семейство и с тайната му. Всички затворени вътре, всички онемели, всички откъснати от света.
4
Авторката вероятно има предвид вървящ човек, като прочутата едноименна скулптура на Джакомети. — Б.пр.