— Тъпанар — изръмжа младежът. — Затова ли се правеше на бабаит? Затова ли не те беше шубе?
— Още не съм ти обяснил всичко. Да свалиш предпазителя ти трябват 65 стотни от секундата, за да натиснеш спусъка, 59 стотни. За да ме стигне куршумът — 32 стотни. Общо — една секунда и 56 стотни. Резултат: мъртъв си преди мен.
— Каква е тая гадост?
Младежът се бе изправил и отстъпваше, протегнал ръце към Адамсберг.
— Нитроцитраминна киселина. При съприкосновение с въздуха мигновено се превръща в газ.
— В такъв случай и ти ще пукнеш с мен, тъпако.
— Още не съм ти обяснил всичко. Всички ченгета от Криминалната сме имунизирани чрез двумесечна интердермална обработка и повярвай ми, майката ни се разгони. Ако махна тапата, си мъртъв — дилатация и пукване на сърцето, а аз тека отгоре и отдолу в продължение на три седмици, изривам се и ми опадва косата. После се оправям като момченце.
— Няма да го направиш.
— За теб, Церквеч, без всякакъв проблем.
— Мръсен кучи син.
— Да.
— Не можеш да убиеш човек по този начин!
— Напротив.
— Какво искаш?
— Да оставиш пищовите, да отвориш чекмеджето на бюфета и да извадиш двата чифта белезници. Едните си ги закопчаваш на краката, другите на ръцете. По-бързо решавай, казах ти, че ме лови съклет.
— Мръсно ченге.
— Да. Но все пак побързай. Възможно е и да хвърча из облаците там горе, но когато сляза, съм доста бърз.
Младежът със замах разчисти масата, ненужно разпръсна хартия из стаята и хвърли кобура с пистолета на пода. После посегна към гърба си.
— Внимавай с P 38. Когато завираш патлак в панталона си, не трябва да е прекалено надолу. Особено в такива тесни дънки. Ако си малко по-несръчен, току-виж си си надупчил задника.
— За скапаняк ли ме взимаш?
— Да. Скапаняк, хлапак и бесен звяр. Но не и за идиот.
— Ако не те бях накарал да се облечеш, нямаше да вземеш шишето.
— Правилно.
— Но нямах желание да те гледам гол.
— Мога да те разбера. И Водел не си искал да го гледаш гол.
Младежът внимателно измъкна пистолета от панталона си и го хвърли на пода. Отвори бюфета, извади белезниците, после рязко се обърна и избухна в неестествен смях, дразнещ като мяукането на котката преди малко.
— Значи не си разбрал, Адамсберг? Все още не си разбрал? Въобразяваш си, че ще поема риска да ме арестуват? Само заради удоволствието да те видя? Не разбираш, че ако съм тук, то е, защото не можеш да ме арестуваш? Нито днес, нито утре, нито никога?
— Спомняш ли си за какво бях дошъл?
— За да ми съсипеш живота.
— Точно.
Адамсберг също бе станал и държеше флакончето пред себе си като щит, подпъхнал нокътя си под тапата. Двамата мъже се въртяха в кръг като две кучета, които се чудят къде е по-добре да захапят.
— Зарежи — каза младежът. — Аз не съм син на който и да е. Не можеш нито да ме убиеш, нито да ме опандизиш, нито да продължиш да ме гониш.
— Защо? Да не си недосегаем? Може би баща ти е министър? Или папата? Господ?
— Не. Бащата си ти, тъпако.
XXIV
Адамсберг се закова на място, отпусна ръка и флаконът се изтърколи на червените плочки.
— Мамка му! Флаконът! — изрева младежът.
Адамсберг автоматично го вдигна. Търсеше думата, която означава „да си измислиш история и сам да вярваш в нея“, но не я намираше. Младежи без баща, които твърдят, че са кралски издънки, синове на Елвис или потомци на Цезар. Прочутият площаден обирджия се ползваше от осемнайсет бащи, сред които Жан Жорес, като непрекъснато ги сменяше. Митоман беше думата. И казват, че не бива да спукваш сапунения мехур на митомана, че било толкова опасно, колкото да събудиш сомнамбул.
— Като ще си избираш баща — каза той, — би могъл да се спреш на нещо по-добро. Не е интересно да си син на ченге.
— Адамсберг — изсмя се младежът, сякаш нищо не бе чул, — бащата на Церквечьора. Лоша работа, а? Но е истина, куку. Един ден изоставеният син се завръща, един ден синът премазва бащата, един ден синът му отнема трона. Известна ти е тази история, нали? И бащата тръгва да скита по пътищата, облечен в дрипи.
— Хубаво — каза Адамсберг.
— Ще направя кафе — подигравателно го изимитира младежът. — Взимай си шибания флакон и тръгвай след мен.
Докато го гледаше как е една ръка плакне филтъра с увиснала на долната устна цигара, а с другата приглажда косата си, Адамсберг усети как от стомаха към устата му се надига киселинна вълна, по-натрапчива от гадното вино на Фроаси, и облива основата на зъбите му. Бащите ядоха кисело грозде, а на чадата оскоминяха зъбите5. С внимателните си жестове младото животно приличаше на баща си, който със смръщени вежди проверява дали се е сварила гъшата чорба. Всъщност приличаше на половината млади беарнци или на две трети от младежите, обитаващи долината на По, с къдравите си и остри коси, хлътналата брадичка, добре очертаните устни, здравото тяло. Лувоа — името не му говореше нищо, не му напомняше никого от долината. Този тип можеше да е дошъл и от отсрещната долина, онази на колегата Веранк например. Или от Лил, от Ренс, от Мантон. Положително не от Лондон.