— Детето, което виждаш тук — спомни си тя думите му, е същото, което е наредило да се изваят двата каменни колоса, охраняващи входа към Долината на царете…
На Надия й се струваше, че все още чува обясненията на дядо си: „Запомни добре името на този цар, мила моя. Нашата съдба е свързана с неговата“, беше й казал той.
Рисунките с къна по босите й крака се бяха изтрили. Съвършената ускори крачка към познатия мамизи, храма на раждането на Хор. Спусна се по западния му зид подобно на подплашена котка, без да издаде и най-лекия звук. Очите й, привикнали към мрака, започваха да виждат съмнителни сенки навсякъде.
И с право.
Както и по другите стени на невероятния „Ипет Ресит“, в галериите и по колоните, край които минаваше, можеха да се видят всевъзможни и изненадващи барелефи. Войски, които сякаш всеки момент щяха да скочат от камъка, жреци, носещи на раменете си свещени лодки, музиканти, удрящи бойни тъпани… Всички изглеждаха живи.
Сцените бяха изсечени не толкова, за да увековечат военните успехи, а по-скоро да напомнят на вярващите, че на същото това място се е водела вечната битка между доброто и злото, между светлината и мрака.
През онези славни времена нито един египтянин, с изключение на жреците и фараона, не можел да проникне отвъд украсените с рисунки стени. Никой не се осмелявал. Знаели, че обредите, които се извършват в храма, са част от могъща окултна магия, където няма място за обикновени хора. Истината е, че до появата на контите, които унищожили древните култове, египтянин от народа не бил пристъпвал никога във вътрешността на „Южния харем“.
Съвършената преглътна още една сълза.
Неочаквано прошумоляване, сякаш някой се бе подхлъзнал, отекна между колоните. В същия момент Надия долови мъжки глас, който избоботи някъде зад стената с бойните сцени. Тъй като страхът, че може да се натъкне на дух или на някого от слугите на Омар, не бе я напуснал Съвършената се приближи предпазливо.
Тогава ги видя. Трима мъже разговаряха оживено пред един от барелефите в долната част на мамизи. Единият беше нубиец като нея; другите носеха синята униформа на Наполеоновата армия. Стояха с гръб към нея, приковали поглед в необичайната сцена, откриваща се пред очите им: мъжко божество, чиято кожа бе боядисана в бледосиньо, държеше ръката на една царица. Под тях две богини — Надия ги разпозна по специфичните животински украшения на главите им — поддържаха престола, на който седеше божествената двойка.
— Намерихте ли гробницата му? — попита нубиецът, докато оставяше фенера си на пода.
Французите кимнаха.
— А видяхте ли царската емблема? Рисунката с името на фараона?
— Да. Беше като тази. — Единият офицер посочи фрагмент от релефа, като го сравняваше с драсканиците в голям бележник.
— Отлично, отлично… — усмихна се доволно нубиецът.
— Случило се е по време на разлива на Хапи16. Това е добър знак, нали, Мохамед?
Под светлината на трите фенера, поставени на пода на залата, величествените профили на боговете хвърляха сенки, които се простираха до тавана.
— Кажете ми — продължи да ги разпитва нубиецът, без да обърне внимание на въпроса на по-възрастния французин. Вече знаете ли за кого става дума? Разбрахте ли кой е царят, погребан там?
Никой от двамата не отговори.
— Аменхотеп Трети.
— Аменхо… кой?
Надия се усмихна вътрешно.
— Името му означава „Амон е доволен“ — побърза да обясни младежът с маслинената кожа. — Бил е син на бог Амон и на Мутемувия, най-красивата нубийска царица. Божественият им съюз е изобразен само на тази стена, която в момента съзерцавате.
— Мо… можете ли да прочетете написаното на тези стени, Мохамед?
Арабинът се усмихна. Съвършената не виждаше ясно лицето му, но долови блясъка на равните му бели зъби. За да има такива зъби, сигурно произхождаше от заможно семейство.
— И какво още можете да ни кажете?
— Дългото ви пътуване си е заслужавало. Тук е закодирана формулата, която търсите и за която ви е проводил вашият султан Бунабарт. Ще ви я обясня, но всяко разкритие има цена, която трябва да сте готови да платите…
— Само я назовете, Мохамед — отговори бързо единият французин. — Наполеон ще заплати щедро услугите ви, стига да му дадете това, което търси.