Неукият рибар от Галилея бил сигурен в едно: ако обвиненията се окажели верни, трябвало да се направи и невъзможното, за да се елиминират доказателствата за посвещението на Учителя. В противен случай първоначалната и независима идея за Спасителя можела да се провали завинаги.
Най-подходящият човек, който можел да сложи край на тези колебания, бил младият и прозорлив Йоан Марко. Така в лето 66-о след рождението на Месията бъдещият евангелист вдигнал котва в посока към римската провинция Египет, натоварен с най-рискованата мисия в живота си.
Светият отец четеше жадно тези разкрития.
Скоро разбра, че в началото на 67 година Йоан Марко отседнал в една странноприемница, прилепена до стената на крепостта, опасваща Старо Кайро. „Мястото беше познато на всички като Вавилон или Вавилония, въпреки че в действителност ставаше дума за древноегипетско име, произнасяно неправилно от чужденците: Pi-hapi-on, жилището на Хапи, бог на Нил“, обясняваше Марко в сведенията си.
Евангелистът постъпил като деловодител в една еврейска заложна къща, препоръчана му от Петър, и когато търговията замирала, използвал свободното си време, за да провежда разследването си, без да буди прекалени подозрения.
На младия Марко му били необходими месеци да свикне с чуждото място, където се практикували необясними за него култове. Град Кайро бил средище на различни вярвания. Последователи на Митра, на тайнствените ритуали на Адонис, Орфей и дори на Питагор, смятан за месия от все по-многобройна общност последователи — всички те пълнели улиците на града и привличали нови привърженици за каузата си.
В тази изпълнена с религиозни страсти обстановка не било особено трудно да разпитва за учителя Исус, Йешуа или Сина на Мириам, тъй като Светото семейство е могло да се представи по всички тези начини. Но никой не можел да му даде сведения. Необяснимо защо, сякаш никой не бил обърнал внимание на пристигането на трима изселници от Галилея преди повече от половин век.
Марко попитал и в двете еврейски синагоги в града, но без успех — равините също не били чували за Исус или семейството му. Дори прекарал две седмици от сезона на разлива с група гръцки търговци, които му дали надежди, че знаят за пребиваването на Учителя в Египет, но в крайна сметка му се подиграли и му взели с измама малкото сестерции22, които носел със себе си за мисията.
Малко му оставало на евангелиста да приеме поражението си, но вярата в Нашия Отец го подкрепяла по пътя му.
По това време Петър му изпращал сегиз-тогиз по някой пътник окуражаващи писма и по малко пари, напомняйки му, че макар да били изминали повече от петдесет години, все още би трябвало да е възможно откриването на жив човек, който да е познавал Рави в ранното му детство. „Трябва усърдно да го търсиш — пишел Симон. — Бог винаги възнаграждава този, който не се отказва и който се бори за очистването на святото Му име“.
Най-накрая, шест месеца по-късно, търпението и упоритостта на Йоан Марко дали плод.
След още няколко провалени опита Марко се натъкнал на надеждна следа. Към нея го насочил някогашният началник на строежа на порутения Храм на Бену в съседния град Хелиополис.
„Ра Мосе — така се казва старият майстор на храма — написал евангелистът в друг свой доклад, — ясно помнеше евреина дърводелец и зидар, който му помогнал при работата по покрива на светая светих на Храма на Феникса. Разказът му съвпадаше така точно с това, което знаем за Исус, и толкова ме развълнува, че без да се колебая, му предложих услугите си и част от надницата си в замяна на това да отседна за няколко дни в дома му и да го послушам по-внимателно. Ра Мосе беше прехвърлил седемдесетте, но през вечерите, които прекарахме заедно, говореше, все едно паметта му бе на мъж на моята възраст. Разказа ми, че дърводелецът често идвал в Хелиополис с четиригодишния си син — будно и любознателно дете, което бродело свободно из храма в продължение на седмици и към което върховният жрец Неб Сен се привързал особено много. Онова дете не може да е било друго, освен Господа наш“.
По-нататък Йоан Марко даваше повече подробности за находката: „Ра Мосе така и не каза дали Неб Сен е научил детето на нещо, нито поясни дали будното и любознателно момче е бил нашият Всеобичан. Аз също не му казах това, което знам. Но малкото, което призна, че знае по въпроса, беше най-обещаващото от всичко, което бях чул дотогава“.
Емоционалното писмо на евангелиста смая патриарха на контите. В него се обясняваше как Йоан Марко, след като прекарал пет дни в дома на Ра Мосе, отпътувал за съседния Хелиополис в търсене на повече сведения. Също беше описал как единственото, което намерил там, били руини и разруха. На всичкото отгоре, Неб Сен бил покойник от години и след смъртта му култът към Слънчевия диск на Хелиополис малко по малко изпадал в забвение.