— Откога е скрито? От времето на фараоните ли? Ами ако вече не е там?
— И за това сме помислили. Но познаваме документи, които потвърждават видението на Ахмед.
— Документи?
Али се усмихна.
— От някои папируси ни е известно, че в древни времена в Хелиополис е съществувала сграда, която всички наричали Инвентара23. В нея била построена гранитна камера, съхраняваща голям саркофаг от кремък, който, на свой ред, съдържал бронзово ковчеже, в което имало друго — сребърно, а в него още едно — последното — златно. Самият бог Тот бил поставил в него наследството, което търсим, и го защитил с проклятие, така че никой да не го открадне. Но това не е най-лошото…
— Не е ли?
— Ангелът, който се явил на Ахмед, му разкрил това, от което толкова се страхувахме: че последователите на култа към слънцето, противници на Тот и на всички богове на нощта, са решили да нападнат и завладеят това място, да откраднат хилядолетната тайна и да ни отстранят, за да не можем да се доберем първи до нея. И смятат да го направят, като пратят срещу нас алчните французи.
С гримасата си Надия му показа, че не разбира и дума от обясненията му.
— Култ към слънцето?… Ние?
— Може би баща ти никога не ти е обяснил. — Очите на нубиеца хвърлиха мигновена искра. — Не можем да го съдим за това: умря много рано. Въпреки това, Надия, вече е време някой да го направи…
— Да направи какво?
— Да ти покаже истината, нашата истина. Истината за нашето семейство и корена на конфликта, в който ти, малката перла на клана Бен Рашид, ще имаш свещена роля. Ела с мен. Отклонихме се към Едфу, за да ти покажа нещо. Смятай го за първия ден от твоето обучение — каза Али с ирония.
Съвършената бе заинтригувана. От дядо си Габриел знаеше, че корените на семейство Бен Рашид са заровени в пясъците на древността и че след навлизането на исляма в Египет голяма част от членовете на клана решили да преживеят религиозните промени, като приемат суфизма — аскетичния клон на последователите на Мохамед.
Като се опирал на търсенето на екстатичното единение с Бога, проповядвано от суфите, кланът Бен Рашид основал една от малкото кръвни линии, продължили да се занимават упорито с различните форми на магия, наследена от египетските им предци. Един от ключовите членове на този клан — персийският философ Яхя Сухраварди, се опитал да внедри в исляма останките от нещо, което евфемистично наричал „първоначална източна религия“. Тя била разкрита на света от Хермес Трисмегист24, който не бил друг, а Тот древният бог на египтяните. Хитростта излязла наяве и Сухраварди бил безмилостно екзекутиран от багдадския халиф.
Надия познаваше от малка тази среда и беше отраснала в нея. Беше обучена в танца и ритъма, разрешени от исляма благодарение на доктрината на поета и мистик Руми, който през XIII век основал ордена на дервишите мевлеви. Но винаги се бе движила по ръба на ереста. Истината беше, че Съвършената бе толкова отдадена на танца, че така и не се приобщи към някое от мистичните знания на семейството си.
Нямаше съмнение, че е пропуснала нещо важно…
10.
Едфу, 1 раби I25
Във все още свежата утрин Надия и Али стигнаха пеша до центъра на града, подминавайки пазарната улица и две занемарени джамии, които нощем служеха за убежище на безпаричните пътешественици. Беше събота и във въздуха се носеше мирис на пресни плодове и мента. Най-ранобудните продавачи старателно пръскаха улиците с вода и подреждаха своите стоки върху мръсните си пъстроцветни каруци. Надия бе като омагьосана от сутрешното оживление. Нищо чудно: в Луксор, след уморителната работа в кафенето на Хаим, тя винаги спеше в тези ранни часове.
Най-накрая между група кирпичени къщи пред тях се появиха правите и заострени стени на древен храм.
— Добре дошла в дома на великия Хор — прошепна Али със страхопочитание. — Това е мястото, където божественото триумфира над преходното. Дворецът на възкресението.
Съвършената ахна от възхищение.
Храмът се оказа по-впечатляващ и по-добре запазен от всички, които някога бе посещавала. Стените му бяха по-високи дори от огромните колони на хипостилната зала в Карнак и бяха покрити с релефи, запазени по чудо от разрухата на времето. Поради някаква странна и необяснима за Надия причина римляни, копти и мюсюлмани бяха пощадили множеството птици, звезди и езически символи, изкусно гравирани в белия камък.
23
През 1890 г. немският филолог Адолф Ерман завършил превода на тайнствен папирус, в който се споменавало въпросното място в Хелиополис. Египтолозите наричат документа Westcar („папирусът фикция“), тъй като все още не е открита и следа от Инвентара. — Б.а.
25
Дата от ислямския календар, отговаряща на 3 август 1799 г. Година 1214 по хиджра. — Б.а.