— Виждаш ли? — Внезапно нубиецът бе обхванат от силно вълнение. — Това място е наистина достойно за боговете.
Преди хиляди години съвсем наблизо се е намирал Кап — мястото, където младият Аменхотеп усвоил най-важните уроци за живота и където чул историята за древното единоборство, за което искам да ти разкажа днес.
Също като голобрадите жреци по стените, Али бен Рашид се поклони, преди да премине под фасадата на храма и да влезе в отворения вътрешен двор, който водеше към врата, охранявана от всяка страна от две огромни гранитни статуи. Две гигантски каменни птици не сваляха погледа си от тях. Тъмнокожият мъж скръсти ръце на гърдите си и положи коляно на пода. В този час мястото все още бе пусто.
— Хор — богът с глава на сокол, бил син на Изида. Майка му забременяла с него, след като временно възкресила Озирис и поела в утробата си свещеното семе на бога на мъртвите…
— Знам тази история — отговори Надия с непринудена усмивка. — Когато детето, родено след смъртта на божествения Озирис, пораснало и узнало, че баща му е загубил живота си от ръката на чичо му, решило да отмъсти за него. Така започнала войната на живот и смърт между Хор и всемогъщия убиец Сет. Поколения наред идеята за единоборството между Светлината и Мрака определяла вярата на нашите деди. Хор бил син на Светлината, а Сет — на Мрака.
— Било е, както казваш — кимна нубиецът. — Този храм бил издигнат, за да се помни битката, но също и да служи за предупреждение към всички поддръжници на тъмния Сет. Архитектите, построили тези стени, ги покрили с красноречиви сцени на битката му с Хор. Ела с мен, ще ти ги покажа.
Али хвана Надия за ръката и я накара да мине отвъд втория пилон26 на храма. Щом го прекосиха, попаднаха в тесен страничен коридор без таван, по чиито стени бяха изобразени различни епизоди от необикновена морска битка. Съвършената беше впечатлена от ясните релефи, изпълнени с дребни детайли. Кораби с едно платно, задвижвани от армия мършави гребци, следваха причудливо водно създание. На кила стоеше величественият Хор с копие в ръка и се опитваше да улови чудовището.
— Привържениците на Хор разказват, че богът сокол, едно от славните проявления на слънчевия диск Ра, ранил Сет с копието си и го потопил в мрака, с което го победил завинаги. Тук Сет е изобразен като хипопотам. Виждаш ли го?
Надия кимна, запленена от гледката.
— В шестия месец от годината в този храм се провеждал Фестивалът на победата, с който се отбелязвал триумфът на Светлината над Мрака…
— Значи в края на краищата Хор е победил Сет — прекъсна го изненадано Надия.
— Не точно…
Съвършената погледна крадешком към Али, който стоеше като хипнотизиран пред бойните сцени.
— Какво искаш да кажеш?
— Затова те доведох тук, Надия. За да разбереш, че дори историята винаги да се пише от победителите, това не означава, че победеният е унищожен. Нито че победителят е бил справедлив, а победеният — непочтен.
— Обясни ми.
— Хор и Сет били много повече от богове. Представлявали са две различни разбирания за религията и съществуването. Първият обожествявал слънцето, защото е извор на живот, докато вторият почитал нощта като източник на познанието.
— Не виждам къде е противоречието.
Али се усмихна на наивността на Надия.
— Има нещо, което тези стени не разказват: много преди предателството на Сет бог Озирис — рядко ревнив и властен, наблюдавал с тревога развитието на човешкия род, който сам бил обучил. Виждал, че сърцата на човеците не били толкова чисти, колкото очаквал, и затова не заслужавали да получат ценния дар на вечния живот. За разлика от него, Сет вярвал, че само ако им бъде предоставена тази привилегия, хората ще израснат духовно, но понеже не получил подкрепа за плановете си от Озирис, решил да открадне тайната и с помощта на Тот да я скрие на земята.
— И я предал на хората?
— Не. Сет не бил глупав. Щял да я даде само на оногова, който наистина я заслужавал. На човека, който я търсел с благороден дух и му докажел, че е достоен за нея. Но с това свое решение открил пред хората пътя към божествеността и това довело до радикален сблъсък между Сет, Озирис и семейството му.
— И как може човек да докаже, че е достоен?
— Като разгадае тайната, свързваща Земята и Небето — намигна й Али. — Но не е лесно. По времето на нашите предци в Египет не е имало по-благородна наука от астрономията, от изучаването на небето… Някои избрали да изучават слънцето, а други — звездите, в търсене на скъпоценния ключ към безсмъртието. Почти всички се провалили, защото търсенето им било породено от желанието им да постигнат безсмъртие, а не от благороден стремеж, който да обогати духа им.
26
Характерна фасада на храмовете в Древен Египет, съставена от два големи трапецовидни каменни блока, ограждащи входа. — Б.пр.