— И така са се появили соларите и сетианите?
— Точно така. Разколът между двете доктрини ставал все по-сериозен. Последователите на Сет издигали храмове край Нил, следвайки формата на съзвездията27, с убеждението, че така ще извлекат от тях еликсира на живота. Привържениците на Хор строели своите храмове в зависимост от положението на слънцето в ключови моменти от годината. Съкровената религия на соларите била монотеистична: смятали, че всички останали божества произлизат от слънцето и не са нищо друго, освен отделни проявления на една-единствена същност.
— Винаги съм вярвала, че…
— …Че египтяните сме политеисти? — прекъсна я Али, развеселен. — Истината е, че това се е случило едва при господството на сетианите. Но преди да настъпят тези времена, последователите на Хор обезсмъртили вековната си политическа хегемония със строежа на храмове — като този в Едфу, както и чрез внушителни пирамиди като тези в Гиза, издигнати много по-рано.
— Пирамидите са дело на соларите? — Надия повдигна вежди и на лицето й се изписа присъщото й меко изражение.
— Всъщност само тези на Хефрен и Микерин, чиито имена и царски титли са свързани с вярването им в бог Ра28. Хеопсовата29, първата и най-голяма от всички пирамиди, е била архитектурното чудо на сетианите, тъй като е била построена, за да изпълнява ролята на „машина за вечен живот“. Хеопс вярвал, че наблизо, в Сакара30, е намерил скритото наследство от Тот, и приложил възможно най-добре наученото върху пирамидата си.
— И дало ли резултат?
Али се поколеба.
— Не знаем. Тялото на Хеопс така и не било намерено в пирамидата. Сигурно е изчезнало много отдавна, в резултат на което сетианите били жестоко порицавани и преследвани. Няма съмнение, че основната цел на това преследване била да им бъде изтръгната тайната, която пазел Хеопс.
Надия щеше да зададе нов въпрос, но с жест нубиецът я накара да замълчи и продължи:
— По това време соларите, начело с Хефрен, се сдобили с властта и построили пирамидите си, за да покажат, че и те можели да създадат своя собствена „машина за вечен живот“. Известно време дори самите сетиани, оредели и разединени, смятали, че те били получили от Хор благодатта на формулата на живота…
Съвършената слушаше Али, без да спира да съзерцава изкусно изобразените бойни сцени в коридора. Преследването на хипопотама на Сет от бога с глава на сокол илюстрираше съвсем точно разказа на чичо й.
— Измамата скоро била разкрита — въздъхна Али. — Поддръжниците на Сет били свършили толкова добра работа по Голямата пирамида на Хеопс, че религията на соларите отслабнала поради неспособността им да повторят това „обиталище на вечността“. Неочаквано дори фараоните почувствали, че им липсват познанията на астрономите на Сет, които припознавали Изида като звездата Сириус, Озирис — като съзвездието Орион, а Тот — като благото лице на луната.
— И успели ли да си възвърнат властта?
Али отговори с неохота:
— Трябвало да се пролее кръв. Войната избухнала в края на Четвъртата династия, когато за народа станало очевидно, че великата тайна, която направила соларите толкова силни, не се намира в тяхна власт. Имам предвид, разбира се, формулата, позволила на Изида да възкреси Озирис и да забременее с Хор.
— Тайната на живота!
— Драмата била страшна. Формулата на живота не само служела да показва на фараона пътя към безсмъртието, но също да го дарява със сили и жизненост и да удължава годините му на царуване. И соларите фараони започнали малко по малко да отслабват пред очите на поданиците си. Вече не се радвали на здравето и енергичността на предшествениците си и дори самите те загубили вяра в Хор. При тези обстоятелства за сетианите не представлявало никакво усилие отново да отвоюват политическата власт и най-накрая да поемат управлението на Египет.
— А построили ли са нови „машини“?
— В действителност не, Надия. Докато траело всичко това, те също били загубили тайната. Пазителите й умрели, без да я споделят с никого. Предаването на тайната вероятно било осуетено по време на репресиите, на които били подложени сетианите, и формулата, скрита от Тот на земята, била забравена. Въпреки това, поклонниците на звездите съумели да не се издадат и господствали над Нил в продължение на още дванайсет века, докато над тях не надвиснала съдбоносна опасност…
27
Отново насочвам читателя към книгата ми „Тамплиерските порти“, за да проследи обхвата на този култ и разпространението му доста след началото на Европейското средновековие. — Б.а.
28
Истинските имена на тези фараони — Хафра и Менкаура, означават съответно „Ра, когато се издига“ и „Силни са жизнените сили на Ра“. — Б.а.
30
Местност на западния бряг на Нил, на около 30 км от Кайро и на 17 км от Гиза, използвана за основен некрополис на Мемфис. Главната й забележителност е стъпаловидната пирамида на фараона Джосер. — Б.пр.