— Това ли? — попита гордо Трули. — Това е акулодозер. Разбирате ли, нещо като булдозер, но тъй като под водата няма бикове8, нарекохме го акулодозер.
Нина се усмихна.
— Мисля, че схванах идеята.
— Нещо като подводен багер. — Бейлард посочи двата му свръхмощни крана. За разлика от челюстите на по-малката подводница, тези завършваха с кофи. — Крановете пренасят големи количества каменни наноси, а вакуумната помпа — той вдигна ръка към тръбата под сферата, — премества тинята и утайката…
— И тъй като модулът на главната помпа може да се откача — прекъсна го Трули, посочвайки секцията с ремаркето на съда, — сме в състояние да го паркираме далеч отстрани, така че целия боклук, който изчистим, да не се върти наоколо и да пречи на способността ни да наблюдаваме.
Нина беше впечатлена.
— За колко време може да бъде изчистена тинята от мястото?
— Пет метра? — каза Бейлард. — Изобщо не изисква време. Стига да видим, че отдолу наистина има нещо.
— Всъщност, драгира се достатъчно, за да се види какво е, но… — Трули сви рамене. — Зависи колко голяма яма искате да изкопаем. Двеста стъпки широка? Ако не друго, то в най-добрия случай дъното е покрито с тиня — можем да я изсмучем и да изчистим за няколко часа.
— И ако там има нещо, да използваме крановете на манипулатора на „Атрагон“, за да го вдигнем или да го изпратим в „Големия Джак“.
— Къде? — не разбра Нина.
Бейлард посочи малка клетка, прикрепена към „Атрагон“, в която имаше яркосин предмет, приличен на кутия; оказа се малък плавателен съд.
— „Големият Джак“ е нашето дистанционно управляемо превозно средство. Всъщност — робот. Системи Камерън ВВ-101. Свързан е с „Атрагон“ чрез фиброоптичен кабел, снабден със стереоскопична камера, така че да мога да го управлявам директно от кораба. Има си дори малка ръка.
Нина се усмихна на опита на Бейлард да очовечи робота.
— И сега ще го използвате за първи път?
— Тествахме го, но да, сега ще го използваме за реални цели за първи път — кимна Трули. — Нямам търпение да видя какво ще открием!
— Нито пък аз. — Кари насочи поглед към хоризонта напред. — Трябва да сме на място в рамките на два часа. След колко време ще сте в състояние да се спуснете?
— Можем да извършим цялата подготовка преди спускането бързо. Останалото ще отнеме най-много час — отвърна Бейлард.
— Сложили сме ретранслаторни монитори в главната лаборатория — обясни Трули на Нина. — Ще виждате всичко, което виждаме ние — триизмерно, разбира се. Хитро, а?
— Звучи страхотно. — Нина усети тръпки на нетърпение, обхвана я чувство за предстоящо откритие, но също стрес и напрежение. Ако се окажеше, че долу няма нищо…
Кари я извади от безпокойството й.
— Добре ли си?
— Още не мога да свикна с люлеенето на кораба — излъга Нина. — Мисля, че ще е по-добре да полежа малко. Ще ми се обадиш, когато пристигнем, нали?
Кари придоби сериозно изражение.
— Не, мислех си, че ще е най-добре да пропуснеш момента, когато откриваме Атлантида.
— Не започвай — укори я Нина, когато Кари се ухили. — Не мога да се справя с двама саркастични приятели!
Нина се върна в каютата, легна на леглото си за малко и се опита да не мисли за огромните пари и човешка сила, които Кристиан Фрост беше хвърлил в резултат на хипотезата й. После осъзна, че това е напразна надежда и се сети за „саркастичните си приятели“; това я накара да стане и да почука на вратата на Чейс. Изненада се, когато го видя в леглото да чете книга — и още повече, когато видя корицата и заглавието на книгата.
— Диалозите на Платон? — попита тя.
— Аха — отвърна той и седна. — Не се шокирай толкова! Мога да чета. Е, предимно трилъри, но… Както и да е, като те виждах колко си обсебена от тези диалози, как говориш за тях, помислих си, че съм длъжен да попрочета нещичко. Знаеш ли, човекът не е хабил много време да говори за Атлантида.